• Едното от качествата, които най-мнго харесвам в себе си, и което смятам, че до голяма степен ми помага в ежедневието ми е организираността ми. Аз съм от хората, които винаги планират деня си, водят си бележки, правят си графици. Затова и често когато получавам похвали, свързани с това колко добре се справям винаги споделям, че всичко е въпрос на организация и правилно планиране на времето. Да, не винаги се справям добре, но наличието на изградена рутина ми помага в ежедневието и определено влияе по-адекватно да приема неизбежните стресови ситуации в него. А по долу съм събрала и някой от любимите ми хитрини, които правят дните ми на майка, любима, домакиня и работеща жена по-леки. 

    Седмичното меню винаги помага.

    От години вкъщи се прави седмично меню и вярвайте ми тази семейна рутина е полезна за всички ни. Изградих този навик още в началото на съвместния ни живот с Кирил, който тогава винаги си приготвяше храна за работа и имаше план какво ще закусва

    READ MORE
  • Спомняте ли си първия път, когато детето Ви се разболя? А първия път, когато още като бебе се изтърколи от дивана/леглото и Вие притеснено оглеждахте крехкото му телце и нервно набирахте номера на педиатъра? А този, в който падна и удари крачето си и чухте изплашено да казва: „Мамо, боли, помогни ми.”. Сигурна съм, че със свито сърце и изпълнени с умиление очи ще отговорите: „Да, спомням си!”. И да, родителството е изпълнено с подобни моменти на тревога, страх, паника, безпокойство, несигурност. Но още по-хубавото е, че миговете на щастие, благодарност, радост, удовлетвореност, признателност са много, много повече.

                   Когато за първи път станах родител и ръцете ми поеха малкото  и беззащитно телце на Йоан, частично осъзнах каква отговорност съм поела. Казвам частично, защото от онзи ден нататък ежедневно надграждам мисълта за отговорността, грижата, търпението,

    READ MORE
  • Когато преди две години реших да направя Адвент календар за момчетата не очаквах, че той ще породи толкова вълнение на цялото семейство и че постепенно ще се превърне в наша коледна традиция, която Йоан и Явор да очакват с нетърпение, а ние с баща им да подготвяме с ентусиазъм. Единственото нещо, с което се съобразяваме при направата на календара е в него да отсъстват голем подаръци, а всички скрити ежедневни изненади да бъдат съпътствани с предизвикателства, забавление, познание и време прекарано заедно. Такъв е и Адвент календара за 2021, който споделям и с вас, и който смятам, че може да ви даде интересни идеи за семейни игри. Ето го и него. 🙂

    1-ви декември „Писмо до Дядо Коледа“.

    Започваме месеца с писмо до Дядо Коледа, шаблони, на което ще откриете в края на текста. Тази година сме решили да изпратим писмата до работилницата на белобрадия старец в Лапландия, а адреса там е:

    READ MORE
  • Уртикария или копривна треска. Позната ли Ви е? Преди 2 години за първи път се срещнах с понятието и бе свързано с една алергична реакция от непозната за Йоан до онзи момент храна. Треската се появи през нощта и премина за няколко часа с леки, сърбящи и зачервени обриви основно в областта на корема и гръбчето му, и много бързо след като дадохме противоалергичен сироп сърбежа се успокои и останаха само следи и леки пощипвания, които до сутринта напълно изчезнаха.

    Няколко години след тази случка за втори път се срещнах с уртикарията, но потърпевш от треската бе Явор и ситуацията далеч не съвпадна с вече познатата ми и позабравена история.

    Всичко се разви след една щура водна игра на момчетата в двора ни. Децата истински се забавляваха и след час пръскане с водни помпи ги прибрах за обяд и почивка. Дотук добре, и те доволни и аз щастлива, че ще имам малко време за работа. Водата и слънцето ги бяха уморили и заспаха още на средата на приказката, но 40 минути

    READ MORE
  • Някъде из Стара планина, където вековните гори пазят тайните на хайдушките дружини и символите на българщината. Там където сутрин се будиш не от шума на автомобилите, а от бумтенето на реката. Там където ухае на бабината баница, хапваш до насита домашно приготвен качамак, пиеш греяна ракия и разговаряш без притеснение и излишна суета с домакините. Там където връзката с природата не е забравена, а миналото е романтично преплетено с настоящето. Така бих описала вила Вербена и времето прекарано в района на Априлци.

    Бях харесала мястото още през есента на миналата година, но тъй като тогава търсехме самостоятелна къща за гости за повече от едно семейство оставих Вербена за някое бъдещо пътуваме само за нас четиримата. И времето дойде, точно тогава когато най-много имахме нужда от почивка и уединение.

    Голяма част от пътя ни до вилата, както и не малка част от времето там бе съпътствано с дъжд, дъжд и пак дъжд, но независимо от метеорологичните

    READ MORE
  • В живота на всеки един от нас има хора, с които не се чуваме често, виждаме се рядко, но знаме че те са до нас и независимо от обстоятелствата и ежедневните грижи, в момента в който се чуем/видим усещаме тази топлина, разбиране, подкрепа и съпричастност, скрити в посланието на думата приятел.

    Преди дни се виждах с близка, с която не се бяхме срещали повече от година, разговорът ни продължи с часове, в които споделяхме за успехи и неуспехи, за разочарования и приятни изненади, за загуби и споделеност, за болки и радости. А преди да се разделим си обещахме, срещите ни да са по-чести, но имайки предвид ежедневието и на двете ни знаем, че пожеланието трудно ще се осъществи.

    По време на разговорите ни Д. ми сподели, че в очите ѝ изглеждам различно – физически, емоционално, духовно, а моята първоначална реакция на думите ѝ бе: „ О, не, няма нищо такова, все същата съм си” и продължихме да водим други разговори. Аз обаче съм от хората, които мислят много върху

    READ MORE
  • Най – накрая!

    След повече от 20 рецензии, промяна на заглавия, на концепции и книги успях да синтезирам част от най-любимите четива на Йоан и да ги споделя тук. Не ми беше лесно, защото освен, че разчитах на личното си усещане се доверих и на г-н T-Rex, който няколкократно промени мнението за любимите си книжки, и често добавяше в списъка още една, и още една, и още една.

    „На лов за дракони“ на Джейсън Хук

    READ MORE
  • Мислено още съм в планината. Излежавам се в огромното легло, пия кафе, хапвам кроасан и слушам как децата се смеят на имитациите на животни на баща си. Почивката с деца не е почивка в онзи смисъм на думата описваш тишината, спането до късно и не бързантето заникъде. При почивката с малки деца ежедневието остава непроменено, променя се единствено мястото за сън, разходка, игри. Поне в нашият случай е така. Независимо къде сме и кога са си легнали предната вечер децата се събуждат рано, което си мислех, че с времето ще се промени, но уви все същото си 🙂 . И въпреки всичко това промяната на мястото за няколко дни повлия чудесно на всеки един от нас. Зареди ни, даде ни възможност да се откъснем макар за кратко от ежедневието, вля ни енергия и сили, и сега е по-лесно да си кажем: „след 6 месеца ще те видим отново моренце“.

    За втора поредна година за семейната си зимна почивка избираме Bилно селище „Малина“, а причините затова са:

    READ MORE
  • Случвало ли ви се е да изпадате в състояния, в които сте неудовлетворени и недоволни от всичко което правите? Разочаровани, че не може да изпълните планираните задачи и ангажименти. Че времето никога не стига и сте притиснати от него до стената. Да усещате, че хората около вас имат нужда от вашата подкрепа, а вие се разкъсвате между личните си нужди и потребности и тези на семейството, приятелите, работата. Последните месеци често влизах в подобни състояния на неудовлетвореност от себе си и толкова се обвинявах, че в един момент си казах, че ако не взема мерки над емоциите си ще се превърна в една гневна и раздирана от вътрешни противоречия жена, която с поведението си неволно ще нарани хората, на които най-много държи. Реших, че само с обвинения и терзания нещата няма да се променят и направих няколко малки стъпки, които към момента ме карат да се чувствам спокойна, удовлетворена и балансирана.

    Първото нещо което предприех е да си припомня основните моменти от

    READ MORE
  • Не съм от креативните майки, които ежедневно измислят нови и увлекателни занимания за децата си, но съм от майките, които постоянно четат и търсят някоя нова идея за игра, която да включат в дейностите на хлапетата си. Основната ми цел е заниманията, които ще организирам за момчетата да могат да се надграждат, така че да им бъде в помощ не само като игра, а и като образователно занимание. Затова и в този блог пост може би ще откриете познати за вас и детето ви активности, които с малко повече въображение ще се превърнат в помощник по пътя към познанието и самостоятелността.

    Игра 1 – готвим и сервираме заедно.

    Когато бях малка често играех с момчетата в квартала и още оттогава съм на мнение, че играта не се дели на момчешка и момичешка, както и задълженията не се разделят на такива за мъже и жени. Именнто това е и причината да уча момчетата от малки да ми помагат в домакинството, като се опитвам всяко едно ново и непознато за тях нещо да го

    READ MORE
  • Напоследък тук публикувам все повече рецепти и това започва да ме притеснява, защото определено не съм от най-добрите в кухнята, но когато нещо ми се получи ми е приятно да го споделя и в скрина, защото знам че тук с много от вас имаме сходни интереси и виждания за живота и малките радости в него 🙂 . И за да не бъда многословна и да не изпадам в излишни обяснения ви споделям най-любимата си рецепта за палачинки, която открих в една от кулинарните книги на Lidl „Малки рецепти от големи готвачи”, която превърна „Тиквените палачинки” в задължителна част от съботно-неделното меню у дома.

    За рецептата са ви необходими:

    READ MORE
Copyright 2017, Diane. All Right Reserved.
https://www.instagram.com/mariaspahieva/