• Книгите, които отбелязваме в читателските си дневници за изминалите два месеца са: “Три етажа”, “Absolvo te”, “Стопанката на господ”, “Тошко Африкански”, “Детективи с машина на времето: Тайнственият отмъстител” и “Детективи с машина на времето: Магическият елексир”.

    “Три етажа”

    Това бе първата ми среща с творчеството на Ешкол Нево и останах очарована от лекотата, с която пише и завладява читателите. В “Три етажа” са засегнати теми общовалидни за всеки човек, независимо на коя точка от земното кълбо се намира. Семейство, любов, приятелство, родителство, доверие или липсата на такова, страхове и преодоляването им. Това което много ми допадна бе възможността читателят сам да разгърне фантазията си и да затвори последните страници на всеки разказ от книгата, както той си ги представя.

    READ MORE
  • Ям сладко откакто се помня. Обожавам шоколад и всички десерти, в които той присъства. А кексовете са единствените печива, към които никога не съм проявявала интерес. За мен те са скучен сладък хляб, с които никога не бих се изкушила. Но това е друга тема, която няма нужда да коментирам днес 🙂 .

    За първи път направих 31 дни без бяла рафинирана захар през май 2023г. и бях изключително доволна, от всичко което се случи по време на неговото изпълнение. Този май реших да опитам отново и да превърна предизвикателството в една нова посока, по-която да вървя. Не си давам гръмки обещания, следвам нуждите на тялото си и се вслушвам в сигналите, които то ми дава.

    Давам си сметка, че да се ​​науча да живея без бяла захар – или поне да се науча да живея с ограничен прием от нея е цел, която е трудна, но не и непосилна. Особено когато началото е поставено и първите крачки по пътя вече са факт.

    READ MORE
  • Започнах април във ваканционно настроение и това бе причината да избера леко четиво за семейната ни почивка. Първите дни на месеца четох Чудомир, забавлявах се с хумористичните му разкази, с пъстрите му и колоритни герои. А веднага след прибирането ни в София поех в ръцете си един роман за границите. За тайните и правилата. За родителството и силата на семейството. За прегрешенията, които носим със себе си и цената, която плащаме за тях. “Почти нормално семейство” на Матиас Едварсон ме накара да се замисля над всичко изброено по-горе. А се надявам с цитатите от книгата да ви накарам да потърсите романа или да обърнете внимание върху думите на Едварсон.

    “Хората са готови да загърбят всякаква етика и морал, за да предпазят семейството си. И най-твърдите принципи лесно стават на пух и прах, когато трябва да защитиш детето си.”

    “Любовта към децата ни се подчинява на

    READ MORE
  • Преди година направих 31 дневно предизвикателство без рафинирана захар и усетих ползите му върху тялото и сетивата си. Това е и водещата причина да направя отново 31 дневен детокс, в който каня да се включите и вие. За мен тези 31 дни бяха още една стъпка към това да развия по-добро и по-състрадателно възприемане на образа на собственото си тяло, надявам се и при вас да e така.

    Моите правила за успешен детокс:

    Без газирани напитки и сокове съдържащи добавена захар. Без опаковани храни в състава, на които има рафинирана захар. Приготвяне на сладкиши със заместители на захарта, с които да си добавям нужната сладост. Прием на повече течности – вода и чай овкусени с плодове. Прием на повече плодове с ниско съдържание на захар – малини, къпини, ягоди, киви, грейпфрут, портокали. Хапвай често, за да се чувстваш винаги сита.

    Един навик, който по-добре развих е да проверявам етикетите на продуктите. Ще се изненадате колко привидно

    READ MORE
  • Има книги, които сами “идват” при теб. Протягаш ръка към тях бързо, спонтанно, с необяснимо любопитство и желание да се потопиш в историята им. Така усетих срещата си с “Петдесет думи за дъжд” на Аша Леми. Интересното е, че това бе първата ми книга за Япония, а повярвайте ми в библиотеката ни има много с такава тематика. Не заради мен, а заради Кирил, който има специално отношение към Страната на изгряващото слънце, към нейните традиции, вярвания, култура. Аз открехна вратата към Япония сега и останах изненадана от мистерията, която носи със себе си.

    “Петдесет думи за дъжд”

    Бих определила “Петдесет думи за дъжд” като книга за наказанието и изкуплението на греха. Още с разгръщането на първите страници се откриват характерни японски културни признаци като: достойнство, мълчание, послушание, подчинение, чест. Смятам, че Аша Леми изключително увлекателено, динамично и задълбочено

    READ MORE
  • Февруари измина неусетно. Не знам дали заради краткостта си или заради изпълнените със задачи дни, но определно не мога да повярвам, че вече е март и усещането за слънце и пъстрота все по-силно се долавя във въздуха. Бе хубав месец, в който успях да завърша неща, които често отлагах и поставях в графата “може да почакат”. Дадох началото на едно ново партньорство, което ме изпълва с удовлетвореност и вяра. И не на последно място успях да направя още една крачка към предизвикателството 12 книги за 12 месеца. За съжаление изборът ми на роман не бе сполучлив. Но понякога дори и лошите решения са заредени с доза положителни послания.

    “Измамният живот на възрастните”

    Книгата, която прочетох е “Измамният живот на възрастните” на Елена Феранте. Досега съм попадала на много възторжени отзиви за Феранте. За лекотата, с която пише, за майсторството да разгръща образите на персонажите си, за

    READ MORE
  • В началото на годината си поставих няколко лични предизвикателства, които да следвам през 2024г. Едно от тях бе да превърна четенето на художествена литература в приоритет. А малката цел, която си заложих е за 12 месеца да прочета минимум 12 книги. Последните години чета много, но в по-голямата си степен тематиката на книгите обхваща детското развитие, професионалното и личностното израстване, менталното здраве. А през 2024 искам да променя фокуса. Първата стъпка е направена, а в графа художествена литература добавям “Симон” на Нарине Абгарян. Това е втората книга, която чета от арменската авторка и съм очарована от умението ѝ с лекота да пренася читателя в един прекрасен, меланхоличен и жизнеутвърждаващ свят. Не умея да пиша резюме на книга, нямам и увереността да го направя, но за “Симон” бих споделила следното:

    Това е книга за отхвърлянето и приемането. За жаждата да бъдеш обичан. За отчаянието. За страданието

    READ MORE
  • Възрастните обичаме да питаме децата: “Какви искат да станат когато пораснат?”. Поглеждайки назад към детството си сигурно и вие си спомняте този въпроси и моментите на мечтания за бъдещето след задаването му.

    Преди дни издателство “Дъбови листа” ме върнаха към тези отминали моменти, припомняйки си за мечтаната професия на едно малко момиче, което обичаше да играе на фунийки и “Стражари и апаши”. Може би ще изненадам голяма част от вас, но аз почти нямам спомени за това каква съм искала да бъда като порасна. В съзнанието ми изникват моменти на безгрижни игри, с различни роли в тях, но никога и нещо което за по-дълъг период от време да е било във фокус ми. Имаше период, в които бях учителка в детска градина и училище. След което се превърнах в лекар в спешно отделение. За кратко бях продавач и сервитьор. Но, да, аз не бях от децат с големи мечти за конкретна професия.

    Това лутане и откриване в професионален план бе и едно от най-дългите ми

    READ MORE
  • Винаги съм харесвала идеята и практиката за водене на дневник, но никога не съм била последователна в това да се придържам към нея в дългосрочен план. Започвам, спирам за кратко, след което отново продължавам. После с причина или без спирам за по-дълъг период от време със записването на мисли, идеи, истории, чувства. Може би това е ситуация, в която се преоткриват и част от вас, но като всеки човек със семейство, кариера, ежедневни отговорности намирането на време за практика от подобен тип не е лесно. Нали?

    Но дойде момент в живота ми, в които поглеждайки назад открих как във времето вписването на емоциите и размислите ми на лист хартия ми е помогнало да се почувствам по-добре. Това бе и основната причина да предприема 31 дневното лично предизвикателство на водене на дневник. Нарекох го “Благодарна за…”, защото силно вярвам, че в живота ни има много неща, които ни дават повод да се чувстваме щастливи, благодарни, удовлетворени. А дневникът, той е

    READ MORE
  • Януари измина толкова бързо, а обръщайки се назад откривам много изречения от типа: “исках да направя, но не успях”. Не ми харесва да чувам тези думи, особено в началото на годината. Действат ми потискащо, карат ме да усещам неудовлетвореност и липса на пълноценност. Но, същевременно с това тази осъзнатост ми дава тласък и желание за промяна.

    Фокусирайки се върху изминалите 31 дни и действията ми през тях осъзнавам, че независимо от съществуващото неудовлетворение има положителни малки крачки, които с повече осъзнатост, целенасоченост и постоянство мога да превърна в позитивни навици, които да ми помогнат грижата за себе си да бъде по-силен и осъзнат акт на себеобичане.

    Intermittent Fasting

    READ MORE
Copyright 2017, Diane. All Right Reserved.
https://www.instagram.com/mariaspahieva/