Деним, кецове, любимото сиво и нашепващите ми за идните топли дни бяло-сини райета. Такива дрехи обичам – носещи настроение, емоции и романтични нотки. С тях се чувствам свободна, активна, себе си. А и няма нищо по-лесно от това да съчетаеш дънки със спортни обувки и морски райета. Съгласни ли сте с мен?...
Когато преди време приятелка ми сподели за кризите на двегодишната си дъщеря си мислех, че може би преувеличава и че няма как да бъде толкова страшно. Да, ама Не – страшно е! На моменти се чувствам безсилна и поела в тотално погрешна посока в грижите и възпитанието на малката Хуна. ...
През последните седмици получавам все повече и повече въпроси за това от къде купувам дрехите си за бременни, кои са любимите ми марки за бъдещи майки и кои са най-практичните и удобни дрехи за този наситен с емоции и промени период от живота на всяка една жена....
И така неусетно изминаха още три месеца в очакване на бебешор #2, коeто по активности и енергичност ще надмине брат си ♥. Да си майка на почти двугодишно момче и скоро да очакваш второто си дете се оказа истинско предизвикателство и тайфун от емоции. Времето минава неусетно, нямам възможност да се замисля върху всичко, което се случва и всичко, което предстои. Дори на моменти забравям, че съм бременна и че след три месеца в дома ни ще влезе нов лъч на светлина, надежда и любов. Йоан ще има по-малък брат, а ние още едно момченце. Бандата вкъщи се увеличава, а аз съм безкрайно щастлива, че ще имам син, защото винаги съм...
Заветните 33! Кога се случи това? Чудех се какво да напиша за този рожден ден – събитие, което ми носи много вълнение и еуфория. Ставам с година по-мъдра, по-щастлива, по-обичана, по-любяща, по-богата на спомени, семейство и приятели. Прегръщам тридесет и третия си рожден ден с благодарност за всичко, което са ми донесли предходните години и знам, че всяка следваща ще е още по-хубава и обсипана с любов. Преди дни се замислих какво не съм ви разказала за себе си и сядайки пред белия лист хартия „загадките“ надминаха очакванията ми 🙂 , ето ги и тях: #1. Знаете ли, че мечтая един ден да имам малка книжарница пълна с интересни книги,...
Мисля, че не съм ви споделяла за баба си Зори. Изключителна жена и дама. И до днес тя държи на външния си вид и независимо от възрастта си все още боядисва косата си, често посещава фризьор, слага червило, обува обувки единствено на ток (дори и малък, но го има), не носи пеньоар, а панталона е една от любимите и дрехи. Когато преди години баба се прибираше вкъщи за обедната си почивка, тя винаги се преобличаше, не само за да не изцапа тоалета си, а и за да не му направи колене. Може би се питате, защо ви разказвам всичко това? Причината е във вярата ми, че любовта към самата себе си...
Посещението на зимна Кавала се превърна в неписана традиция за двама ни с Кирил. Тя е нашето малко бягство от ежедневието ни на родители и спасителен пристан в дните между Коледа и Нова година, когато ни се прави нещо различно и същевременно с това по свое му познато и уютно. Уютно, точно така се чувстваме всеки път когато сме в този живописен и пъстър морски град. ...
Нямам търпение да се разделя с теб и причината за това не се дължи на лоши спомени и тъжни преживявания, а защото зад ъгъла ме очаква нещо велико, нещо вълнуващо. Благодаря ти за всичко, което ми даде, за научените уроци, за новите срещи, за безкрайните емоции. Благодаря ти дори за счупените приятелства! #2017 ти бе повече от прекрасна, запомняща се и разтърсваща. Даде ми увереност, научи ме на постоянство, подари ми мигове на безумно щастие и благоговение. Благодаря!...
Коледа наближава. Списъкът с подаръци за любимите ни хора расте ли расте, а парите в кредитната ни карта намаляват. Позната история, нали? Ако се намирате в подобна ситуация, ви предлагам няколко интересни идеи за подаръци, с които може да изненадате близките си и това да не се отрази катастрофално върху семейните финанси....
Започвам с няколко думи, които са част от интервюто ми за проекта #животът на мама с автор Хриси от блога Petite Mod, но именно споменът от преди година ми помогна да се обърна отново към себе си и да направя няколко крачки, които ме върнаха към „изгубената Мария“....
