Лятото на 97-ма е! Мама ме изпраща на автобуса, отивам на море! Докато получавам инструкции от нея: да се пазя, да слушам госпожата, да не влизам на дълбоко, да се обличам добре, да не се глезя и куп подобни заръки, виждам в чантата й познат предмет… ахвам и знам, той е за Мен! Ура, мама ми е взела бонбонените очила, които толкова исках…
18 години по-късно радостта и удоволствието да нося слънчеви очила е същата като в далечната 97-ма, разликата е в това, че днес броят, който имам е загадка като за мен така и за близките ми. Обичам ги и не ги оставям нито за миг. Независимо какви са метеорологичните условия навън и на пук на това, което казва Емо Чолаков те пак са в чантата ми, и чакат да бъдат забелязани!
За мен те са символ на загадъчност, индивидуалност, възможност да погледнеш света цветно, завършващ щрих на облеклото, „привилегия” незабелязано да разгледаш идващият срещу теб красив мъж и не на последно място Защита. Не робувам на марки, цветове, форми, материали. Не робувайте и Вие! Какво значение има какви са модните тенденции, ако те Ви стоят гротескно? Робувайте единствено на 400 UV!
Статията може да бъде открита и тук: Говори Мария в блога “Говори с Вихра”
