1-ВИ ТРИМЕСТЪР ОТ БРЕМЕННОСТ #2

НИЕ

1-ВИ ТРИМЕСТЪР ОТ БРЕМЕННОСТ #2

С Кирил разбрахме, че ще ставаме родители за втори път в деня, в който Йоан навърши година и четири месеца. Беше вълнуващо, вълшебно, разтърсващо и малко стряскащо-за мен. Да бебе #2 е планувано, желано и очаквано, но въпреки това в момента, в който видях двете чертички се изплаших, усетих едно голямо чувство на вина пред Йоан, което дори и сега на моменти неканено се прокрадва в съзнанието ми. Разплаках се…

Питах се : “Дали ще мога да дам най-доброто, на което съм способна на малкото си момче”, “Ще мога ли да се отдавам така щуро в игрите “ и “Как ли ще реагира то на появата на бебе #2” . Да, все още не съм намерила отговори на въпросите си и може би ще ги търся още дълго време, но най-важното от всичко е, че цялото ни семейство преживява настъпилата промяна по-сплотено, щастливо и обичащо се от всякога. Тъй като Йоан още е доста малък не сме провеждали разговори на тема “Твоето братче или сестриче”. И да, казваме му, че в корема на мама има едно малко човече, което когато стане достатъчно голямо и силно ще се появи в семейството ни за да завърши семейният пъзел, но нищо повече от това. Може би когато коремчето ми започне да става все по-забележимо, а промените с тялото ми бъдат видими за него ще започнем да говорим за бебчо много по-често, но всяко нещо с времето си 🙂 .

А сега да ви разкажа малко по-подробно и за този прословут първи триместър, който се оказа доста по-различен от бременността ми с малката хуна.

1. Умората и неразположенията.

На моменти бях доста уморена и безсилна. Имаше дни, в които едвам ставах от леглото и съм щастлива, че в тези моменти семейството ми беше до мен и ми даваше сила, упора и подкрепа. Тези неразположения бяха най-силно изразени в периода между 5-та и 10-та гестационна седмица и бяха напълно непознати за мен. По време на бременността си с Йоан бях доста по-енергична и жизнена, но явно между бременност #1 и тази няма много прилики 🙂

2. Главоболие.

Споменавала съм ви за хроничното ми главоболие, което в този период се задълбочи. Избягвах да взимам каквито и да било медикаменти, но имаше дни, в които болката, световъртежа и безсилието бяха толкова силни, че изпивах по-един парацетамол, но не винаги и той ми помагаше… В подобни моменти най-доброто облекчение беше престоят в тъмна и тиха стая, но наличието на още едно малко детенце в близост до мен силно ограничаваха тези моменти на уединение. Продължих да пия голямо количество вода, увеличих престоя на открито и поемането на повече плодове и зеленчуци, и това май в известна степен ми помогна. В момента състоянието ми е по-добро и си пожелавам и за напред да е така, защото болката в главата е едно от най-неприятните неща, които тялото ми е преживявало.

3. Гадене.
За разлика от бременността си с Йоан където сутрешното гадене беше мираж и само част от книгите за бъдещи майки, то с тази нещата отново са различни. За първи път осъзнах какво е да не можеш да понасяш силни и натрапчиви аромати, избягвах посещението на парфюмерийни магазини и хранителни обекти, а миризмата от лук и чесън преобръщаше всичко в мен. За този дискомфорт не намерих лек, просто го оставих да отшуми.

4. Нуждата от сън.

Нуждата от сън така позната на по-голямата част от бременните беше постоянна и при мен. Но присъствието на едно малко човече, което с жадни очи ме приканва към игра не ми даваше сили да полегна и да си почивам. За сметка на това в момента, в който Йоан заспиваше полагах глава до него и заедно споделяхме следобедния си сън, което правим и до момента 🙂

5. За болките в кръста и отеклите глезени.

Явно тялото ми приема по коренно различен начин промените, които се случват с него. С първата бременност този дискомфорт се появи около 32 гестационна седмица докато сега значително по-рано. Болките в кръста и отичането на глезените започнаха в края на 8 гестационна седмица и не са спирали и до момента. Хубавото в случая е, че у дома имам спортен рехабилитатор, който ежедневно ми помага в борбата с тях и определено се чувствам доста по-добре. А ако имате интерес мога да споделям и част от упражненията си с вас. Според мен решението в случая е баланса между движението и почивката, не се лишавайте от нито едно от двете, защото всяко от тях рефлектира върху вас и физическото ви състояние.

6. Грижа за кожата.
С кожата на лицето и тялото ми настъпиха също няколко забележими промени. Лицето ми стана доста по-чувствително и сухо. В зоната на челото започнаха да се появяват ситни подкожни пъпчици, а в тези около скулите гнойни пъпчици, наподобяващи много на акне, но вместо връхче се образува прозрачно мехурче, което изчезва за около 24 часа. За да запазя лицето си максимално чисто сутрин го измивам с хладка вода, а след задължителната ни разходка в парка с Йоан и вечер почиства кожата си с олиото на PhytoEssence Biocosmetics, за което ви разказах тук. За сметка на това кожата на тялото ми е в прекрасен вид, усещам я доста хидратирана, еластична, здрава и бляскава. Към момента за нея не изполагам специална козметика за бременни, но скоро и тя ще бъде включена в ежедневните ми грижите. Като този път съм се насочила към Stretch Mark Dry Oil на Cocosolis. Използвали ли сте го?

7. Появата на оформено коремче вече е видима.
И докато по време на бременност #1 до началото на шести месец коремчето ми едвам се забелязваше, а до края на осми дори не ми правиха място в градския транспорт сега нещата са доста по-динамични и забележими. Бременността вече се забелязва, а за почти 5 месеца съм качила едва 2кг, за което трябва да благодаря на Йоан, който е толкова активен и енергичен, че лудуването с него се отразява добре на формата ми. Все още се побирам в дрехите си, но големият въпрос е как да закопчая най-горното копче на дънките 🙂 . Със сигурност тоалетите за бременни отново няма да присъстват в гардероба ми, но пък нуждата от обновяването му е голяма.