Нямам търпение да се разделя с теб и причината за това не се дължи на лоши спомени и тъжни преживявания, а защото зад ъгъла ме очаква нещо велико, нещо вълнуващо. Благодаря ти за всичко, което ми даде, за научените уроци, за новите срещи, за безкрайните емоции. Благодаря ти дори за счупените приятелства! #2017 ти бе повече от прекрасна, запомняща се и разтърсваща. Даде ми увереност, научи ме на постоянство, подари ми мигове на безумно щастие и благоговение. Благодаря!
През последните няколко години свикнах в края на декември да сядам пред белият лист хартия и да пиша. Пиша за успехите и неуспехите си. Търся причините и откривам отговорите за създадените приятелства и изгубените такива. Питам се преодолях ли напълно несигурността и плахостта си или частица от тях живеят още в мен за да ми показват каква съм била и колко хубаво е да не губиш себе си, на пук на хорските приказки и “добронамерените съвети”. Осъзнавам, че колкото и да ми се иска няма как да се харесам на всички и по-добре да е така, защото искам да се харесам на хората, които ценят и уважават индивидуалността, а не фалша и изкуствената усмивка.
О, да! Тази прословута усмивка, която толкова много пъти ми е пречела да бъда такава каквато съм. Не ме разбирайте погрешно обичам да се смея – диво, еуфорично, дори налудно, но това е емоция, която често остава скрита в блога, не защото не харесвам смеха, а защото не харесвам гримасите, които правя, когато изразявам тази емоция. Опитвах се, стараех се неистово, обвинявах се, но спрях! Спрях, да правя опити да правя неща, които не идват от сърцето ми. Всичко, което носи в себе си дори частица изкуственост се забелязва и пречи. Пречи на сетивата ти, на съзнанието ти, на самоличността ти.
Когато преди дни с Кирил си говорехме за всичко, през което преминахме през #2017, забелязах, че често си повтаряме думите постоянство и подкрепа. Дадох си сметка, колко са важни те за всеки един от нас, за нашето личностно и професионално израстване. За сплотяването на семейството. За постигането на мечтите. За покоряването на всеки връх по пътя към успеха. Това са думите двигател, в моята година, ще ги взема с мен и за идната #2018, която се очертава да бъде екстремна, магична, преливаща от любов и даряваща живот.
Благодаря ви, че споделихте с мен 2017г. Щастлива съм, че заедно пишем историята на “Скрина на баба”. Желая ви новата 2018г. да бъде повече от успешна за вас и любимите ви хора. Нека магията на любовта и хармонията да бъдат винаги с вас и семействата ви.
Мария ♥ ♥ ♥
