.

Винаги съм гледала на детските книги като на съкровище, което искам да притежавам. Особено тези книжки за малки деца илюстрирани така красиво и детайлно, че искаш да си вътре в тях и да усетиш вълшебният сюжет още по-силно. Пред такива книги е невъзможно да останеш безразличен и да не си кажеш “искам я за децата си” именно затова и детската библиотека вкъщи прелива от книжки и разнообразие. В нея се губиш и намираш едновременно и никога не ти е скучно. Предвид малката разлика между момчетата, често се случва Явор да наследява голяма част от нещата на Йоан – така е и с книгите. На моменти дори носталгично поглеждам към децата и се питам как толкова бързо единият е станал твърде голям за част от книжното си царство, а другият вече е узрял за него!? И въпреки богатото приказно богатство вкъщи има нещо, което ме кара да купувам още и още детска литература. А тези в следващите редове са едни от любимите на Явор и има периоди когато четем само тях, а всичко останало се посреща с категоричното “Не”.


“Дива симфония” на Дан Браун

Започвам с “Дива симфония” на Дан Браун, която е с нас дори и на път. Когато в края на 2020-та я открих бях пленена от красивите илюстрации и нежнитят музикален съпровод (под формата на приложение, което може да се инсталира на телефона), но впоследствие се оказах леко разочарована от превода на български, в който на моменти липсва рима и звучност, но пък Явор обожава да я слуша и да се забавлява с животинките и маестро Мишо. Както Ви споменах книгата е и с музикално приложение, което рядко пускам, защото ми прави впечатление, че когато телефона е около мен вниманието на Явор се насочва към него и нищо друго няма значение. Затова пък съм откраднала една идея на Кирил, който често разказва истории на децата с музикален съпровод, а Явор и Йоан много се забавляват да слушат как баща им включва рап и рок и разказва приказни сюжети. Та и аз като Кирил чета и припявам, но фалшиво, въпреки това достатъчно увлекателно, за да чуя след това: “Мамо, може ли още малко?”.

Едно от най-големите предимства на “Дива симфония” според мен е възможността в една книжка децата да се запознаят с разнообразни музикални инструменти и да научат малко повече за тях. А всяка история завършва с кратка поука, която за по-малките деца е трудна за разбиране, но пък тя отваря теми за разговор с по-големите читатели, от който е Йоан 🙂 .


Дейвид Личфийлд и поредицата “Мечокът и пианото”, “Кученцето, цигулката и приятелствот” и “Мечокът, пианото, мечето и горският концерт”

Продължение на темата за музикалните инструменти, за силата на приятелството и желанието да следваш мечтите си са следващите три книжки, които вярвам, че вие и децата Ви ще харесате. “Мечокът и пианото”, “Кученцето, цигулката и приятелството” и “Мечокът, пианото, мечето и горският концерт” на Дейвид Личфийлд са три трогателни разказа завладяващи читателите с мили истории и детайлни илюстрации. Харесва ми също така че книгите са в голям формат, което ги прави удобни за разлистване и разглеждане от децата. През 2016г. авторът получава и първа наградата на престижното британско изданиеза за детски книги „Уотърстоунс“ в категория “Най-добре илюстрирана книга” с приказката за “Мечокът и пианото”

Предстои началото на новата учебна година и смятам че тази трилогия може да бъде прекрасен бюджетен подарък за групата на вашето дете.


Обичам те”

“Обичам те” на издателство Фют е следващото четиво, което е събрало в себе си любовта към най-близките: мама, тате, баба и дядо. Историите са кратки и ако детето Ви все още не задържа вниманието си за дълго по време на четене тази книжка е точно за вас. В “Обичам те” се разглеждат важни теми от ежедневието като: приятелството, труда, страха, грижата, хигиената. Няма да Ви изненадам като споделя за красотата и пъстротата на илюстрациите, които за мен са част от причините често да посягам към книгите издавани от “Фют”.


“Шум в гората” на Екатерина Жаблянова

Шум в гората”, любима книжка отново наследство от Йоан :). Това което най-много харесва в историята е, че е създадена в рима. Не знам дали сте се замисляли по темата, но римата в детската литература помага на децата да усетят ритъма на езика, което в предучилищна възраст ги улеснява по-бързо да усетят как функционира той и как да работят по-лесно с речевите звукове. А да не забравяме, че римата помага също така и за концентрацията при най-малките. Главни герои в историята са две палави братчета, мечета, който със своите щури игри не оставят гората да спи. Но след като при тях пристига златокосата Дилянка те изцяло променят поведението си. “Шум в гората” показва на децата колко е важно да подреждат вещите си, да бъдат внимателни и грижовни един към друг .



“Домът е там където е сърцето” от Хайди и Даниел Хауърт

Преди да поръчам книжката бях попадала на немалко негативни коментари за нея, което ме възпираше да я вземем, но има неща, които сами стигат до теб, независимо от отрицанието, което си получил за тях. Така бе и с тази книжка, която купихме от една книжарница в квартала, влязохме за пластелин, а излязохме с него и с историята за едно малко роботче, което спасява горските обитатели, открива нов дом и създава силни приятелства. Според мен книгата е за деца над 5 годишна възраст, тъй като текстът е дълъг и с думи непознати за Явор, но въпреки това този малък човек изслушва в захлас и внимание цялата история. Задава въпрос свързани с героите в нея и по-осъзнато разбира значението на думата приятел.

Толкова от нас и нашето книжно царство. Дано Ви е било полезно и интересно!

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Copyright 2017, Diane. All Right Reserved.
https://www.instagram.com/mariaspahieva/