.

Книгите, които отбелязваме в читателските си дневници за изминалите два месеца са: “Три етажа”, “Absolvo te”, “Стопанката на господ”, “Тошко Африкански”, “Детективи с машина на времето: Тайнственият отмъстител” и “Детективи с машина на времето: Магическият елексир”.

“Три етажа”

Това бе първата ми среща с творчеството на Ешкол Нево и останах очарована от лекотата, с която пише и завладява читателите. В “Три етажа” са засегнати теми общовалидни за всеки човек, независимо на коя точка от земното кълбо се намира. Семейство, любов, приятелство, родителство, доверие или липсата на такова, страхове и преодоляването им. Това което много ми допадна бе възможността читателят сам да разгърне фантазията си и да затвори последните страници на всеки разказ от книгата, както той си ги представя.

“Ако някой ме попита какво е любов, бих казала това е знанието, че в този лъжовен свят има един човек, който е напълно честен с теб, и с когото ти си напълно честен, и между вас има само истина, дори тя невинаги да е изречена на глас.”

“Absolvo te”

“Absolvo te” ме накара да се замисля за човешката жестокост. За жаждата за живот и за силата на прошката. Сюжетът на романа и идеята за преплитане на различни исторически периоди ми хареса, но имаше една разпиляност и хаотичност, които оставиха в мен усещането за незавършеност. Поредицата от правописни и пунктуационни грешки, също остави неприятна следа върху книгата и посланията, които носи.

“Стопанката на Господ”

През годините съм попадала на много положителни и още толкова отрицателни мнения за “Стопанката на Господ”. Не бих си позволила да критикувам и давам оценка по теми, за които не съм запозната в детайли, но тази книга провокира много въпроси в мен. А търсенето на отговорите им ще ми помогне да науча повече за българските традиции и обреди, които да предам на децата си. Положителното послание, което “Стопанката на Господ” остави в мен е да провокира любопитството ми за същината на старите български тайнства и ритуали. Другите 2 положителни теми, които силно ме докоснаха са: чистотата на езика и навлизането на все повече чуждици в него, както и родовата памет, и корени, които вярвам, че всеки един от нас трябва да познава.

“Ако в един език липсва липсва дума за нещо, нека дойде отнякъде, добре дошла е, има нужда от нея. Но ако думата си я има, а ти ползваш чужда и дори не се сещаш коя ти е родната – това не е обогатяване, а обедняване…”

“Детективи с машина на времето”

“Тошко Африкански”

И докато “Детективи с машина на времето” бе избор на децата, “Тошко Африкански” бе мой. Свързвам книжката с безгрижното ми детство, в което игрите и пакостите, особено през летните ваканции бяха ежедневие. Исках още веднъж заедно с Тошко да разкажа на децата си за времето когато бях малка и нямах обременеността на възрастен. Изненада ми когато четохме разказите бе, че сега не възприех толкова весело и леко книгата. Дори ми бе скучна, но в по-голямата част от времето момчетата се забавлявах с премеждията на Тошко, кикотеха се на пакостите му и именно те ме провокираха да продължа с четенето.

Толкова от мен и книжните ни занимания за изминалите два месеца. Благодаря Ви, че сте тук и четете кратките ми размисли.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Copyright 2017, Diane. All Right Reserved.
https://www.instagram.com/mariaspahieva/