Не знам дали тази публикация ще достигне до някой, без да я анонсирам в социалните мрежи. Но в момента те са място, в което не откривам себе си. А блогът е спасителен пристан, където искам да оставя малкото ми останало желание за писане и споделеност…Оставам с надеждата, че има хора, които ще ме потърсят и тук.
Искаше ми се този пост да бъде изпълнен с ентусиазъм, празнично настроение и нестихващо нетърпение за Коледа! Искаше ми се и тази Коледа да бъде пълна и споделена с най-обичаните ми хора, но уви. Други са били плановете на съдбата…
А тези 5 коледни филма успяха поне за малко да ме откъснат от действителността и заедно с момчетата да се потопим в няколко часа на магия и усмивки.
Започвам с датските филми: “Всичко, което искам за Коледа” – 2014г., “Зимният кристал” – 2020г. и “Магическата машина на времето” – 2022г. Поредицата разказва за училището на Дядо Коледа и изпълнените с приключения и обрати дни преди вълшебната нощ. Филмите не са свързани и могат да бъдат гледани без да следвате годината на излизането им. Фантастични са, в пряк и преносен смисъл!
Продължавам с канадската поредица на режисьорите Луис Силвестър и Тиери Буфер, която децата гледаха в захлас и оцениха високо. Изненадаха ме, защото прожекциите бях изпълнени с музика, а момчетата не са големи почитатели на музикалните филми, аз и Кирил също. Заглавията са “Дядо Коледа и вълшебният прашец” – 2014г. и “Дядо Коледа и вълшебните книжки” – 2018г.
Завършвам с най-трогателното за мен филмче – “Историята на коледния лос”.
Накратко за него:
Голям лос пропада през покрива в гаража на Макс. Малко момче от Нидерландия, което преживява тежко раздялата на родителите си. И, о, изненада този лос, говор. Не само това, той твърди, че работи за Дядо Коледа. Завихря се забавна история, в която една неочаквана среща се превръща в началото на истинско приятелство.
Надявам се този кратък текст да е породил любопитство във вас и заедно със семействата си да изгледате поне един от изброените филми.
Светли да са празниците Ви!