Скрина на Баба

В живота на всеки един от нас има хора, с които не се чуваме често, виждаме се рядко, но знаме че те са до нас и независимо от обстоятелствата и ежедневните грижи, в момента в който се чуем/видим усещаме тази топлина, разбиране, подкрепа и съпричастност, скрити в посланието на думата приятел.

Преди дни се виждах с близка, с която не се бяхме срещали повече от година, разговорът ни продължи с часове, в които споделяхме за успехи и неуспехи, за разочарования и приятни изненади, за загуби и споделеност, за болки и радости. А преди да се разделим си обещахме, срещите ни да са по-чести, но имайки предвид ежедневието и на двете ни знаем, че пожеланието трудно ще се осъществи.

По време на разговорите ни Д. ми сподели, че в очите ѝ изглеждам различно – физически, емоционално, духовно, а моята първоначална реакция на думите ѝ бе: „ О, не, няма нищо такова, все същата съм си” и продължихме да водим други разговори. Аз обаче съм от хората, които мислят много върху

Мислено още съм в планината. Излежавам се в огромното легло, пия кафе, хапвам кроасан и слушам как децата се смеят на имитациите на животни на баща си. Почивката с деца не е почивка в онзи смисъм на думата описваш тишината, спането до късно и не бързантето заникъде. При почивката с малки деца ежедневието остава непроменено, променя се единствено мястото за сън, разходка, игри. Поне в нашият случай е така. Независимо къде сме и кога са си легнали предната вечер децата се събуждат рано, което си мислех, че с времето ще се промени, но уви все същото си 🙂 . И въпреки всичко това промяната на мястото за няколко дни повлия чудесно на всеки един от нас. Зареди ни, даде ни възможност да се откъснем макар за кратко от ежедневието, вля ни енергия и сили, и сега е по-лесно да си кажем: “след 6 месеца ще те видим отново моренце”.

За втора поредна година за семейната си зимна почивка избираме Bилно селище “Малина”, а причините затова

Случвало ли ви се е да изпадате в състояния, в които сте неудовлетворени и недоволни от всичко което правите? Разочаровани, че не може да изпълните планираните задачи и ангажименти. Че времето никога не стига и сте притиснати от него до стената. Да усещате, че хората около вас имат нужда от вашата подкрепа, а вие се разкъсвате между личните си нужди и потребности и тези на семейството, приятелите, работата. Последните месеци често влизах в подобни състояния на неудовлетвореност от себе си и толкова се обвинявах, че в един момент си казах, че ако не взема мерки над емоциите си ще се превърна в една гневна и раздирана от вътрешни противоречия жена, която с поведението си неволно ще нарани хората, на които най-много държи. Реших, че само с обвинения и терзания нещата няма да се променят и направих няколко малки стъпки, които към момента ме карат да се чувствам спокойна, удовлетворена и балансирана.

Първото нещо което предприех е да си припомня основните моменти от

Не съм от креативните майки, които ежедневно измислят нови и увлекателни занимания за децата си, но съм от майките, които постоянно четат и търсят някоя нова идея за игра, която да включат в дейностите на хлапетата си. Основната ми цел е заниманията, които ще организирам за момчетата да могат да се надграждат, така че да им бъде в помощ не само като игра, а и като образователно занимание. Затова и в този блог пост може би ще откриете познати за вас и детето ви активности, които с малко повече въображение ще се превърнат в помощник по пътя към познанието и самостоятелността.

Игра 1 – готвим и сервираме заедно.

Когато бях малка често играех с момчетата в квартала и още оттогава съм на мнение, че играта не се дели на момчешка и момичешка, както и задълженията не се разделят на такива за мъже и жени. Именнто това е и причината да уча момчетата от малки да ми помагат в домакинството, като се опитвам всяко едно ново и непознато за тях нещо да го

Напоследък тук публикувам все повече рецепти и това започва да ме притеснява, защото определено не съм от най-добрите в кухнята, но когато нещо ми се получи ми е приятно да го споделя и в скрина, защото знам че тук с много от вас имаме сходни интереси и виждания за живота и малките радости в него 🙂 . И за да не бъда многословна и да не изпадам в излишни обяснения ви споделям най-любимата си рецепта за палачинки, която открих в една от кулинарните книги на Lidl „Малки рецепти от големи готвачи”, която превърна „Тиквените палачинки” в задължителна част от съботно-неделното меню у дома.

За рецептата са ви необходими:

Вкъщи всички обичаме тиквички и наред с лука, морковите и картофите, винаги може да ги откриете в хладилника ни. Хапваме ги в салата, в супа, гриловани или запечени на фурна, а тази рецепта за пълнени тиквички с кедрови ядки научих от приятелка преди година и за кратко се превърна в любима на малки и големи. Рецептата за приготвянето е бърза и лесна, а вкуса запомнящ – опитайте!

Необходими продукти:

3бр. средно големи тиквички

Допреди да стана майка не бях прекарвала дълго време в кухнята и обичах да приготвям традиционни и лесни рецепти, които не отнемат часове приготовления. Да, всичко бе допреди да стана родител! След това нещата се промениха, започнах да готвя все по-често, експериментирах с храна, подправки и ястия различни за географските ни ширини. В едно от тези търсения открих и рецептата за тази италианска супа с пилешко, която първоначално ми се видя твърде блудкава заради макароните в нея, но след като я опитах тотално промених мнението си за „Минестроне с пилешко и пармезан”.

Това което най-много ми харесва е че рецептата позволява да се импровизира със зеленчуците в нея и винаги има една нотка на загадка ще се получи ли вкуса от предходния път. От приятел, който обожава кухнята на Апенините знам, че за да се получи богата на вкусове и аромати Минестроне се използват пресни зеленчуци и подправки, а черпака винаги трябва да стои изправен в супника. Обикновено

Трудно е да говориш за заболяване, с което не си се срещал до сега. Трудно е да обсъждаш болестта с хората, семействата, които пряко са свързани с нея. И трудността не идва от липса на желание, а от всички емоции, неудобства, мисли и чувства, които изпитваш докато говориш и задаваш въпрос след въпрос. Днес виртуално си говоря с една силна жена, майка на дете с хемофилия. Тя се казва Мирена и заедно със съпруга си и двете им момчета вече 11 години живеят под един покрив с диагнозата хемофилия. Той е Дамян, син на Мирена, едно безкрайно слънчево момче, което обича да играе футбол и да кара колело. Родителите на Дамян разбират, че той е болен когато е едва на 10 месеца и още от съвсем малък го подготвят за един малко “по-различен” живот.

Като майка на момчета, които ежедневно ми показват нестихващото си любопитство, непокорството и желание за самостоятелност исках да попитам Мирена как успява да се справи с предизвикателствата съпътстващи както

Този текст чака публикацията си повече от месец и все не намирам време да застана пред компютъра, да обработя снимките и да избера опцията “публикувай сега”. И преди отново някой от семейството да се е разстроил или друг да е решил, че има спешна нужда от мен ви споделям една лесна и вкусна рецепта за домашни кифлички с домашен конфитюр, които буквално бяха изядени за ден, а бройката им не бе малка.

За приготвянето на кифличките ви е необходимо:

Замесваме меко, еластично тесто, което се разделя на 6 топчета. Всяко топче се разточва на кръгла кора, с дебелина около 5мм. Кората се разделя на 8 равни триъгълника, а в края на всеки един от тях слагаме шипков мармалад и навиваме във формата на кифличка.