Ще си имам братче…

MOMMY LIFE

През последните месеци често ме питате „Как подготвихме Йоан за появата на Явор“, „Трудно ли прие той брат си?“, „Проявява ли ревност към него?“. За едно дете може да бъде наистина трудно да се приспособи към бъдещите промени съпътстващи семейството, и може ли да го вините!?  Когато разбрахме, че съм бременна с Явор с баща му знаехме, че ще трябва да подготвим Йоан за живот с бебе у дома и постепенно започнахме да му говорим за всичко, което предстои да се случи. 



Първото нещо, което направихме беше да му обясним какво става с мама. Това бе малко трудно, тъй като самия той бе още бебе. Започнахме да му показваме снимки, на които аз съм бременна с него и такива малко след раждането му. Обяснявахме, че след няколко месеца вкъщи ще дойде да живее с нас още едно малко човече, което ще е негово братче. Смятам, че колкото по-рано започне тази подготовка толкова по-лесно тя се приема от по-голямото дете тъй като то има достатъчно време да обработи информацията. Йоан започна по-осъзнато да разбира какво предстои през последните месеци от бременността ми тъй като тогава имах вече оформено коремче, което много го впечатляваше и винаги когато го докосваше му казвах, че „там има бебе, и скоро ще се срещнем с него“. С Кирил искахме да създадем положителни асоциации с раждането на брат му и често обвързвахме любимите ни семейни занимания с появата на новия член на семейството. Казвахме му, че ще пътуваме всички заедно, че ще запознаем Явор с нашето куче, че ще четем книжки с бебето и др. За нас като родители беше важно да покажем на Йоан, че нещата ще бъдат различни, но и страхотни.


Друг важен фактор бе да науча Йоан на търпение. Тук определено има какво да се желае като развитие, но за мен са важни първите малки крачки, които сме направили в тази посока. Когато си родител за първи път вниманието и грижите ти са съсредоточени изцяло към малкото човече, дори и да правиш нещо в кухнята, а то да играе около теб, в момента, в който поиска нещо ти си готов да отвърнеш. Всичко това е прекрасно, но когато двугодишния ти син иска да му направиш фреш, а в този момент ти храниш двумесечното си пеленаче нещата са доста по различни. Точно за това търпение ви говоря-търпението да накараш баткото или каката да изчакат, защото още един бебешор има нужда от теб ♥



Последно, но не на последно място по важност е ролята на „големия брат“, която Йоан щеше да има. Казвахме му, че той ще бъде „батко“ и ще помага на мама и тати, че ще научи бебето да рита топка и кара колело, което определено много го впечатли и зарадва. Повтаряхме му, че Явор много го обича и че му е подготвил подарък, който ще получи когато се приберем от родилния дом. А в деня на изписването ни от болницата за малката Хуна наистина имаше подаръци, които той получи от брат си.


Вече два месеца Йоан и Явор живеят заедно, а преходът към този нов живот се оказа много по-вълнуващ и изпълнен с предизвикателства и изпитания от колкото си мислех. А най-хубавото е, че въпреки хаоса у дома и напук на умората и постоянното недоспиване сме още по-сплотени и обичащи се!



Желая ви приказно лято и вълнуващи момени с мъниците ви!

Мария ♥ ♥ ♥

Последвайте ме в Instagram където споделям моменти от живота ми като майка на две Хуни 🙂

Please follow and like us:

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

FACEBOOK
INSTAGRAM
PINTEREST
GOOGLE