.

Спомняте ли си първия път, когато детето Ви се разболя? А първия път, когато още като бебе се изтърколи от дивана/леглото и Вие притеснено оглеждахте крехкото му телце и нервно набирахте номера на педиатъра? А този, в който падна и удари крачето си и чухте изплашено да казва: „Мамо, боли, помогни ми.”. Сигурна съм, че със свито сърце и изпълнени с умиление очи ще отговорите: „Да, спомням си!”. И да, родителството е изпълнено с подобни моменти на тревога, страх, паника, безпокойство, несигурност. Но още по-хубавото е, че миговете на щастие, благодарност, радост, удовлетвореност, признателност са много, много повече.



               Когато за първи път станах родител и ръцете ми поеха малкото  и беззащитно телце на Йоан, частично осъзнах каква отговорност съм поела. Казвам частично, защото от онзи ден нататък ежедневно надграждам мисълта за отговорността, грижата, търпението, отдадеността, които имам като майка. Понякога тези мисли ме плашат и пораждат въпроси от типа: „Давам ли достатъчно на децата си?”, „Какво мога да променя в себе си, за да стана по-добър родител?”, „Липсва ли им внимание?”, „Проявявам ли нужното търпение?”. В моменти като тези се опитвам бързо да изхвърля чувството на съмнение и несигурност и си повтарям своята мантра за увереност: „Всичко, което правиш е най-доброто, на което си способна!”. И знаете ли, помага ми, защото знам, че за моите момчета аз съм: най-добрата, най-грижовната, най-силната, най-можещата майка! А щом за тях съм такава, аз съм истински щастлива.

               Първото боледуване на Йоан бе когато той бе на малко повече от месец, а това на Явор на 7 месеца. При Йоан всичко премина за няколко дни и бе съпроводено с течащ нос и лека температура, докато при брат му нещата бяха изпълнени с продължително лечение, смяна на лекарства и чести посещения на педиатър и лаборатория. Тогава разбрах, че независимо от това, че са братя и че са гледани по сходен начин, всеки един от тях е различен и това, което помага на единия, не е ефективно за другия. И до ден днешен е така, Йоан рядко вдига температура и я смъква със сироп. А всяко боледуване на Явор преминава с висока температура, трудното и понижаване – единствено с температуропонижаващи капки и прием на противоалергични медикаменти. Затова и в семейната ни аптечка наред с температуропонижаващия сироп за  Йоан и температуропонижаващите капки за Явор, ще откриете и противоалергични лекарства. Така е и с пробиотика – Явор приема този на капки, докато за Йоан няма значение под каква форма ще бъде той.  🙂



И като споменах за семейната аптечка, в частта „Детска грижа” има още:

физиологичен разтвор, капки с морска вода, хомеопатични таблетки за имунната система и за пътуване, противоалергичен сироп, витамин С, спирт, лепенки, репелент срещу комари + крем за успокоение на кожата при наличие на обриви, ужилвания, слънчеви изгаряния. Вече съм Ви споделяла, че използвам крема Калмидерм с лайка, лавандула и невен на Tilman. Освен със съставките и ефективността си той ме спечели и с:

  • Липсата на силен и натрапчив аромат;
  • Бързото си абсорбиране от кожата.
  • Отсъствието на мазен и лепкав ефект.
  • Възможността да бъде използван както от деца над 3 години,  така и от възрастни.
  • Широкият му спектър на действие.


               Неведнъж съм споменавала колко важна за мен е темата за ухапванията от насекоми и колко упорито търся продукти, които не само да предпазват от тях, но и да помагат при лечението на неприятните обриви и сърбежи. За крехката си възраст Йоан има опит с облазване и ухапване от – комари, мравки, мухи, кърлежи, паяци. Веднъж дори направи толкова силна реакция, че получи оток на десния клепач и окото му едвам се отваряше. Това бе един от първите случаи, когато плаках от гняв и безсилие. Не знаех какво мога да направя, за да му помогна – бяхме правили консултации със специалисти, бяхме прилагали различни мехлеми и нищо не се случваше. Ухапванията продължаваха, сърбежите също. В един от пътите, в които с Йоан чакахме пред кабинета на дерматолога, чух думите на една майка, които не бяха отправени към мен, но усетих посланието им: „Бъди добре подготвена”. Еми, от онзи ден нататък се опитвам винаги да бъда добре подготвена, дори на моменти се чувствам като разследващ полицай и когато излизаме с момчетата и знам, че разходката ни ще e в планината или в местност с високи треви и вода, аз ги обувам със затворени обувки, слагам високи чорапи, дълги панталони и винаги прибирам блузата в долнището, за да може телата им да са максимално защитени.



Останалите неща, които правя и с времето съм разбрала, че помагат са следните:

  • Задължително напръсквам откритите зони от тялото с репелент срещу насекоми.
  • Не пропускам да оглеждам зоната, в която ще играят момчетата за гнездящи насекоми или  могили на мравки.
  • Оглеждам се за кофи за боклук, изхвърлена храна или място със застояла вода. Обикновено именно там  могат да бъдат забелязани рояци от комари, оси, мухи.
  • Старая се почти постоянно да наблюдавам играта на децата си навън. Следвам дейностите им, защото само така съм сигурна, че те са в безопасност и не лудуват безразсъдно, опитвайки се да заловят някой паяк, гущер или да разрушат гнездото на дадено насекомо.
  • Винаги нося с мен мехлем срещу ухапване от насекомо. Някой ухапвания сърбят, други причиняват болка, подуване или обрив, затова е добре, когато забележите ново ухапване от насекомо, да измиете зоната със сапун и вода, така може да отмиете останалата от насекомото слуз. След това нанасям тънък слой Calmiderm крем, втривам внимателно в засегната зона и оставям да действа, без да третирам с други средства.

Наскоро обсъждахме темата с ухапвания от насекоми с позната, която живее в САЩ и тя ми спомена, че там има много комбинирани продукти срещу слънце и ухапвания от насекоми. Лично мен това ме изненада, защото за да се предпазим от слънчевите лъчи, е важно да нанасяме слънцезащитния крем през период от  2 часа, докато върху листовките на репелентите срещу комари често е отбелязано, че защитават кожата от 6 до 8 часа и едно допълнително наслагване от него не смятам, че е  добра идея, но това е личното ми мнение и не претендирам да е най-правилното.



И тъй като започнах разказа си с първите пъти и първите уроци като майка, нека Ви споделя и за първите падания на момчетата. Йоан се изтърколи от спалнята, когато бе на 4 месеца. Бях го оставила в средата на леглото и отскочих до банята. Чух само едно туп и силен плач, затичах се към стаята и го открих паднал на пода. Гушнах го и започнах да оглеждам телцето му, не бях видяла падането и съответно не знаех дали си е ударил главичката. Обадих се на леля ми, която е лекар, след това и на Кирил и се започнаха няколко часа на притеснително наблюдение. Слава богу всичко бе наред! Първото падане на Явор бе когато бе на 8 месеца, бях го оставила в бебешката люлка, но бях пропуснала да поставя коланите, а той с гръм и трясък се извъртя пред очите ми и удари главата си в холната маса – и всичко това докато аз го забавлявах и приготвях храната му за обяд. И него го наблюдавах часове наред със свито сърце осъзнаваща, че понякога децата падат и се удрят под носа ни, а не както често хората казват „безконтролно и далеч от нас”. Никак не ми се иска да използвам тези думи, но е истина, че има моменти, в които нещо трябва да се случи и ние сме безсилни да го спрем. Дано поне тези моменти са рядкост и бързо да отминават и да остават зад гърба ни с научените уроци от тях.


*Статията е в партньорство с Евофарма Бълагария.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Copyright 2017, Diane. All Right Reserved.
https://www.instagram.com/mariaspahieva/