Скрина на Баба

Случвало ли ви се е да изпадате в състояния, в които сте неудовлетворени и недоволни от всичко което правите? Разочаровани, че не може да изпълните планираните задачи и ангажименти. Че времето никога не стига и сте притиснати от него до стената. Да усещате, че хората около вас имат нужда от вашата подкрепа, а вие се разкъсвате между личните си нужди и потребности и тези на семейството, приятелите, работата. Последните месеци често влизах в подобни състояния на неудовлетвореност от себе си и толкова се обвинявах, че в един момент си казах, че ако не взема мерки над емоциите си ще се превърна в една гневна и раздирана от вътрешни противоречия жена, която с поведението си неволно ще нарани хората, на които най-много държи. Реших, че само с обвинения и терзания нещата няма да се променят и направих няколко малки стъпки, които към момента ме карат да се чувствам спокойна, удовлетворена и балансирана.

Първото нещо което предприех е да си припомня основните моменти от

Не съм от креативните майки, които ежедневно измислят нови и увлекателни занимания за децата си, но съм от майките, които постоянно четат и търсят някоя нова идея за игра, която да включат в дейностите на хлапетата си. Основната ми цел е заниманията, които ще организирам за момчетата да могат да се надграждат, така че да им бъде в помощ не само като игра, а и като образователно занимание. Затова и в този блог пост може би ще откриете познати за вас и детето ви активности, които с малко повече въображение ще се превърнат в помощник по пътя към познанието и самостоятелността.

Игра 1 – готвим и сервираме заедно.

Когато бях малка често играех с момчетата в квартала и още оттогава съм на мнение, че играта не се дели на момчешка и момичешка, както и задълженията не се разделят на такива за мъже и жени. Именнто това е и причината да уча момчетата от малки да ми помагат в домакинството, като се опитвам всяко едно ново и непознато за тях нещо да го

Напоследък тук публикувам все повече рецепти и това започва да ме притеснява, защото определено не съм от най-добрите в кухнята, но когато нещо ми се получи ми е приятно да го споделя и в скрина, защото знам че тук с много от вас имаме сходни интереси и виждания за живота и малките радости в него 🙂 . И за да не бъда многословна и да не изпадам в излишни обяснения ви споделям най-любимата си рецепта за палачинки, която открих в една от кулинарните книги на Lidl „Малки рецепти от големи готвачи”, която превърна „Тиквените палачинки” в задължителна част от съботно-неделното меню у дома.

За рецептата са ви необходими:

Вкъщи всички обичаме тиквички и наред с лука, морковите и картофите, винаги може да ги откриете в хладилника ни. Хапваме ги в салата, в супа, гриловани или запечени на фурна, а тази рецепта за пълнени тиквички с кедрови ядки научих от приятелка преди година и за кратко се превърна в любима на малки и големи. Рецептата за приготвянето е бърза и лесна, а вкуса запомнящ – опитайте!

Необходими продукти:

3бр. средно големи тиквички

Допреди да стана майка не бях прекарвала дълго време в кухнята и обичах да приготвям традиционни и лесни рецепти, които не отнемат часове приготовления. Да, всичко бе допреди да стана родител! След това нещата се промениха, започнах да готвя все по-често, експериментирах с храна, подправки и ястия различни за географските ни ширини. В едно от тези търсения открих и рецептата за тази италианска супа с пилешко, която първоначално ми се видя твърде блудкава заради макароните в нея, но след като я опитах тотално промених мнението си за „Минестроне с пилешко и пармезан”.

Това което най-много ми харесва е че рецептата позволява да се импровизира със зеленчуците в нея и винаги има една нотка на загадка ще се получи ли вкуса от предходния път. От приятел, който обожава кухнята на Апенините знам, че за да се получи богата на вкусове и аромати Минестроне се използват пресни зеленчуци и подправки, а черпака винаги трябва да стои изправен в супника. Обикновено

Трудно е да говориш за заболяване, с което не си се срещал до сега. Трудно е да обсъждаш болестта с хората, семействата, които пряко са свързани с нея. И трудността не идва от липса на желание, а от всички емоции, неудобства, мисли и чувства, които изпитваш докато говориш и задаваш въпрос след въпрос. Днес виртуално си говоря с една силна жена, майка на дете с хемофилия. Тя се казва Мирена и заедно със съпруга си и двете им момчета вече 11 години живеят под един покрив с диагнозата хемофилия. Той е Дамян, син на Мирена, едно безкрайно слънчево момче, което обича да играе футбол и да кара колело. Родителите на Дамян разбират, че той е болен когато е едва на 10 месеца и още от съвсем малък го подготвят за един малко „по-различен“ живот.

Като майка на момчета, които ежедневно ми показват нестихващото си любопитство, непокорството и желание за самостоятелност исках да попитам Мирена как успява да се справи с предизвикателствата съпътстващи както

Този текст чака публикацията си повече от месец и все не намирам време да застана пред компютъра, да обработя снимките и да избера опцията „публикувай сега“. И преди отново някой от семейството да се е разстроил или друг да е решил, че има спешна нужда от мен ви споделям една лесна и вкусна рецепта за домашни кифлички с домашен конфитюр, които буквално бяха изядени за ден, а бройката им не бе малка.

За приготвянето на кифличките ви е необходимо:

Замесваме меко, еластично тесто, което се разделя на 6 топчета. Всяко топче се разточва на кръгла кора, с дебелина около 5мм. Кората се разделя на 8 равни триъгълника, а в края на всеки един от тях слагаме шипков мармалад и навиваме във формата на кифличка.

Правихме торта. Хапнахме торта. Празнувахме. Пяхме. Танцувахме. Духахме свещички. Бяхе само ние.

Първите три седмици на февруари Кирил бе извън България и толкова ни бе домъчняло за времето прекарано само четиримата, че решихме да отпразнуваме рожденият му ден в тесен семеен кръг – разбирайте само той, аз и момчетата. Беше хубаво, уютно, беше наше.

Пожеланията изрекохме един на друг, а рецептата за тортата споделям сега.

В живота си съм спазвала много хранителни режими, хранила съм се с високовъглехидратна храна, практикувала съм методите на Дюкан,  изпробвала съм 12 дневната детокс диета и какво ли още не. С всяка от тях съм намалявала теглото си, но всичко е било временно и никога тези режими не са довеждали до по-дълга промяна на хранителните ми навици.

В началото на 2019г. Кирил ми разказа за Intermittent Fasting т.нар.  периодично гладуване. Intermittent fasting не е диета, а по-скоро начин на хранене, при който не се забранява категорично конкретна храна или хранителна група. Фастинга е метод, който позволява на организма да почине след часовете на хранене, т.нар. прозорец на гладуване. Това е периода от денонощието когато не се консумира нищо друго освен: вода, чай, кафе. Най-хубавото на фастинга е, че времето за почивка от храна включва и вечерния сън, което доста улеснява хората, които прилагат този режим.

Факторите, които още в началото ми направиха

Откакто имам деца студеното време и посещението на градина автоматично се превърнаха в синоним на настинки и вируси. С времето свикнах с мисълта, че момчетата ще се разболяват и започнах да приемам, че боледуването при децата е нещо неизбежно, което съпътства тяхното израстване и изграждане на имунитет. А хубавото е, че има много неща, които можем да направим за да намалим болничните дни и евентуалните усложнения, които те могат да доведат след себе си.

Ето и нашите 5 семейни  „тайни“ за здрави деца през зимата:

Питателна храна