Скрина на Баба

Допреди да стана майка не бях прекарвала дълго време в кухнята и обичах да приготвям традиционни и лесни рецепти, които не отнемат часове приготовления. Да, всичко бе допреди да стана родител! След това нещата се промениха, започнах да готвя все по-често, експериментирах с храна, подправки и ястия различни за географските ни ширини. В едно от тези търсения открих и рецептата за тази италианска супа с пилешко, която първоначално ми се видя твърде блудкава заради макароните в нея, но след като я опитах тотално промених мнението си за „Минестроне с пилешко и пармезан”.

Това което най-много ми харесва е че рецептата позволява да се импровизира със зеленчуците в нея и винаги има една нотка на загадка ще се получи ли вкуса от предходния път. От приятел, който обожава кухнята на Апенините знам, че за да се получи богата на вкусове и аромати Минестроне се използват пресни зеленчуци и подправки, а черпака винаги трябва да стои изправен в супника. Обикновено

Трудно е да говориш за заболяване, с което не си се срещал до сега. Трудно е да обсъждаш болестта с хората, семействата, които пряко са свързани с нея. И трудността не идва от липса на желание, а от всички емоции, неудобства, мисли и чувства, които изпитваш докато говориш и задаваш въпрос след въпрос. Днес виртуално си говоря с една силна жена, майка на дете с хемофилия. Тя се казва Мирена и заедно със съпруга си и двете им момчета вече 11 години живеят под един покрив с диагнозата хемофилия. Той е Дамян, син на Мирена, едно безкрайно слънчево момче, което обича да играе футбол и да кара колело. Родителите на Дамян разбират, че той е болен когато е едва на 10 месеца и още от съвсем малък го подготвят за един малко „по-различен“ живот.

Като майка на момчета, които ежедневно ми показват нестихващото си любопитство, непокорството и желание за самостоятелност исках да попитам Мирена как успява да се справи с предизвикателствата съпътстващи както

Този текст чака публикацията си повече от месец и все не намирам време да застана пред компютъра, да обработя снимките и да избера опцията „публикувай сега“. И преди отново някой от семейството да се е разстроил или друг да е решил, че има спешна нужда от мен ви споделям една лесна и вкусна рецепта за домашни кифлички с домашен конфитюр, които буквално бяха изядени за ден, а бройката им не бе малка.

За приготвянето на кифличките ви е необходимо:

Замесваме меко, еластично тесто, което се разделя на 6 топчета. Всяко топче се разточва на кръгла кора, с дебелина около 5мм. Кората се разделя на 8 равни триъгълника, а в края на всеки един от тях слагаме шипков мармалад и навиваме във формата на кифличка.

Правихме торта. Хапнахме торта. Празнувахме. Пяхме. Танцувахме. Духахме свещички. Бяхе само ние.

Първите три седмици на февруари Кирил бе извън България и толкова ни бе домъчняло за времето прекарано само четиримата, че решихме да отпразнуваме рожденият му ден в тесен семеен кръг – разбирайте само той, аз и момчетата. Беше хубаво, уютно, беше наше.

Пожеланията изрекохме един на друг, а рецептата за тортата споделям сега.

В живота си съм спазвала много хранителни режими, хранила съм се с високовъглехидратна храна, практикувала съм методите на Дюкан,  изпробвала съм 12 дневната детокс диета и какво ли още не. С всяка от тях съм намалявала теглото си, но всичко е било временно и никога тези режими не са довеждали до по-дълга промяна на хранителните ми навици.

В началото на 2019г. Кирил ми разказа за Intermittent Fasting т.нар.  периодично гладуване. Intermittent fasting не е диета, а по-скоро начин на хранене, при който не се забранява категорично конкретна храна или хранителна група. Фастинга е метод, който позволява на организма да почине след часовете на хранене, т.нар. прозорец на гладуване. Това е периода от денонощието когато не се консумира нищо друго освен: вода, чай, кафе. Най-хубавото на фастинга е, че времето за почивка от храна включва и вечерния сън, което доста улеснява хората, които прилагат този режим.

Факторите, които още в началото ми направиха

Откакто имам деца студеното време и посещението на градина автоматично се превърнаха в синоним на настинки и вируси. С времето свикнах с мисълта, че момчетата ще се разболяват и започнах да приемам, че боледуването при децата е нещо неизбежно, което съпътства тяхното израстване и изграждане на имунитет. А хубавото е, че има много неща, които можем да направим за да намалим болничните дни и евентуалните усложнения, които те могат да доведат след себе си.

Ето и нашите 5 семейни  „тайни“ за здрави деца през зимата:

Питателна храна

Аз съм от хората, които вярват в знаците, които ни изпраща Вселената и поради тази причина винаги се опитвам да изпращам положителни сигнали към нея!

Преди няколко седмици, момчетата се разболяха, всичко мина много бързо и безпроблемно, но при Явор се появи мъчителна кашлица, която като майка много ме притесни. Прегледите не показаха нищо обезпокоително и по препоръка на педиатърката в лечението включихме единствено сироп за суха кашлица. Прибрахме се спокойни, че всичко с малкия човек е наред и седнах да изпия чаша кафе и да погледам „Палитра от вкусове” с Маскут Ашкар. Харесвам рецептите на Маскут, защото в тях той използва много познати за нашите географски ширини продукти, които мога да намеря в по-голямата част от хранителните магазини, рецептите са лесни и в повечето случаи отговарят на предпочитанията на цялото семейство. Точно в този ден предаването бе с фокус ястия и напитки с ябълки, изгледах го с интерес, а чаят с греховния плод, канела,

Стаята на момчетата е едно от любимите ми места у дома. В нея винаги е весело, цари смях, игрите са непрестанни, а хаосът тържествува, и този път това ми харесва. При обзавеждането ѝ се ръководехме от желанието ни да създадем едно местенце, което да e достатъчно просторно за игра, и същевременно с това да носи уют и пъстрота. В стаята на децата няма много мебели, основно сме заложили на малки акценти, които заедно създават усещането за завършеност и хармоничност.

Йоан и Явор са във възраст, в която все още бебешките им креватчета са им достатъчно удобни за сън и поради тази причина решихме да не купуваме нови и единственото, което направихме е да замени по една от решетките с дървена летва. По този начин момчетата могат без наша помощ да стават от леглата и да бъдат самостоятелни, а за по-голяма безопасност към плоскостта поставихме парапет за легло, който предпазва бандитите от паднат докато спят.

Летвите за креватчетата и боята за

Мама е страхотна домакиня, ежедневно уча от нея за всичко свързано с дома, грижите за семейството, подготовката на храната, правенето на зимнина, поддържането на градината. Да, случва се да имаме различно мнение и приоритетите ни свързани със семейството, дома, възпитанието на децата да не съвпадат, но дори и тогава успяваме да намерим общ език.

Мама е традиционалист в кухнята, тя рядко приготвя храна различна от нашите географски ширини, използва характерни продукти и подправки, не експериментира, което може би се дължи и на факта, че баща ми не е почитател на чуждата кухня. Няма да го видите да похапва спагети, скариди, суши, но пък обожава боб чорба – аз също 🙂

С децата прекарахме летните месеци при родителите ми. Тук те тичат и играя свободно, радват се на възможността да ходят боси в мократа трева, да похапват плодове и зеленчуци буквално откъснати 5 мин. преди консумация, а аз успях да продължа да уча от мама. Записвам си всяка рецепта, която