• В началото на годината си поставих няколко лични предизвикателства, които да следвам през 2024г. Едно от тях бе да превърна четенето на художествена литература в приоритет. А малката цел, която си заложих е за 12 месеца да прочета минимум 12 книги. Последните години чета много, но в по-голямата си степен тематиката на книгите обхваща детското развитие, професионалното и личностното израстване, менталното здраве. А през 2024 искам да променя фокуса. Първата стъпка е направена, а в графа художествена литература добавям “Симон” на Нарине Абгарян. Това е втората книга, която чета от арменската авторка и съм очарована от умението ѝ с лекота да пренася читателя в един прекрасен, меланхоличен и жизнеутвърждаващ свят. Не умея да пиша резюме на книга, нямам и увереността да го направя, но за “Симон” бих споделила следното:

    Това е книга за отхвърлянето и приемането. За жаждата да бъдеш обичан. За отчаянието. За страданието

    READ MORE
  • Възрастните обичаме да питаме децата: “Какви искат да станат когато пораснат?”. Поглеждайки назад към детството си сигурно и вие си спомняте този въпроси и моментите на мечтания за бъдещето след задаването му.

    Преди дни издателство “Дъбови листа” ме върнаха към тези отминали моменти, припомняйки си за мечтаната професия на едно малко момиче, което обичаше да играе на фунийки и “Стражари и апаши”. Може би ще изненадам голяма част от вас, но аз почти нямам спомени за това каква съм искала да бъда като порасна. В съзнанието ми изникват моменти на безгрижни игри, с различни роли в тях, но никога и нещо което за по-дълъг период от време да е било във фокус ми. Имаше период, в които бях учителка в детска градина и училище. След което се превърнах в лекар в спешно отделение. За кратко бях продавач и сервитьор. Но, да, аз не бях от децат с големи мечти за конкретна професия.

    Това лутане и откриване в професионален план бе и едно от най-дългите ми

    READ MORE
  • Винаги съм харесвала идеята и практиката за водене на дневник, но никога не съм била последователна в това да се придържам към нея в дългосрочен план. Започвам, спирам за кратко, след което отново продължавам. После с причина или без спирам за по-дълъг период от време със записването на мисли, идеи, истории, чувства. Може би това е ситуация, в която се преоткриват и част от вас, но като всеки човек със семейство, кариера, ежедневни отговорности намирането на време за практика от подобен тип не е лесно. Нали?

    Но дойде момент в живота ми, в които поглеждайки назад открих как във времето вписването на емоциите и размислите ми на лист хартия ми е помогнало да се почувствам по-добре. Това бе и основната причина да предприема 31 дневното лично предизвикателство на водене на дневник. Нарекох го “Благодарна за…”, защото силно вярвам, че в живота ни има много неща, които ни дават повод да се чувстваме щастливи, благодарни, удовлетворени. А дневникът, той е

    READ MORE
  • Януари измина толкова бързо, а обръщайки се назад откривам много изречения от типа: “исках да направя, но не успях”. Не ми харесва да чувам тези думи, особено в началото на годината. Действат ми потискащо, карат ме да усещам неудовлетвореност и липса на пълноценност. Но, същевременно с това тази осъзнатост ми дава тласък и желание за промяна.

    Фокусирайки се върху изминалите 31 дни и действията ми през тях осъзнавам, че независимо от съществуващото неудовлетворение има положителни малки крачки, които с повече осъзнатост, целенасоченост и постоянство мога да превърна в позитивни навици, които да ми помогнат грижата за себе си да бъде по-силен и осъзнат акт на себеобичане.

    Intermittent Fasting

    READ MORE
  • От доста време бях чувала за менструалните чашки, но все не се решавах да опитам такава за себе си. Започнах годината с няколко лични обещания от мен за мен, едно от които бе това да се опитам аз и семейството ми да намалим отпадъците, които в ежедневието си изхвърляме. И естествено покупката на менструална чашка се оказа една от стъпките, които направих в посока на тази желана промяна. 

    Знам че на моменти този текст може да стане твърде интимен, затова нека си представим, че обсъждаме темата на по чаша летен коктейл в приятелска компания и без притеснения да продължим напред 🙂 .

    За тези от вас, които все още не са попадали на чашката в интернет или физически магазин ще поясня, че менструалната чашка е направена от гума или силикон и може да се използва многократно. За разлика от тампона, който абсорбира кръвта менструалната чашка я събира до момента, в който не я извадите и изхвърлите събраната течност.

    READ MORE
  • Изминалата година ми показа, че високите очаквания към другите и мен както и честото бързане да свърша всичко планирано за деня ми вземат твърде много енергия и време от това да се наслаждавам на малките и наглед простички моменти в живота. Не искам да си спомням последните месеци на 2021-ва когато се чувствах в тих конфликт със себе си. Често се обвинявах, че не съм достатъчно добра в нещата, с които се заемах, че съм твърде плаха и нерешителна. Че мотивацията ми лъкатуши в двете крайности на силна решителност и бърз отказ от действие, само защото съм срещнала трудности пред себе си. Тялото ми бе напрегнато, себеоценката ми ниска, увереността тотално отсъстваше. Избягвах да говоря за трудностите си и ежедневно се критикувах, криейки страхове и разочарования. Бягах от възможността да застана пред мен самата и да си кажа : “Мария, погледни навътре и се приеми с всичките си силни и слаби страни.” 

    Годината започна с решението ми отново да полагам грижи

    READ MORE
  • Когато преди две години реших да направя Адвент календар за момчетата не очаквах, че той ще породи толкова вълнение на цялото семейство и че постепенно ще се превърне в наша коледна традиция, която Йоан и Явор да очакват с нетърпение, а ние с баща им да подготвяме с ентусиазъм. Единственото нещо, с което се съобразяваме при направата на календара е в него да отсъстват голем подаръци, а всички скрити ежедневни изненади да бъдат съпътствани с предизвикателства, забавление, познание и време прекарано заедно. Такъв е и Адвент календара за 2021, който споделям и с вас, и който смятам, че може да ви даде интересни идеи за семейни игри. Ето го и него. 🙂

    1-ви декември “Писмо до Дядо Коледа”.

    Започваме месеца с писмо до Дядо Коледа, шаблони, на което ще откриете в края на текста. Тази година сме решили да изпратим писмата до работилницата на белобрадия старец в Лапландия, а адреса там е:

    READ MORE
  • Едното от качествата, които най-мнго харесвам в себе си, и което смятам, че до голяма степен ми помага в ежедневието ми е организираността ми. Аз съм от хората, които винаги планират деня си, водят си бележки, правят си графици. Затова и често когато получавам похвали, свързани с това колко добре се справям винаги споделям, че всичко е въпрос на организация и правилно планиране на времето. Да, не винаги се справям добре, но наличието на изградена рутина ми помага в ежедневието и определено влияе по-адекватно да приема неизбежните стресови ситуации в него. А по долу съм събрала и някой от любимите ми хитрини, които правят дните ми на майка, любима, домакиня и работеща жена по-леки. 

    Седмичното меню винаги помага.

    От години вкъщи се прави седмично меню и вярвайте ми тази семейна рутина е полезна за всички ни. Изградих този навик още в началото на съвместния ни живот с Кирил, който тогава винаги си приготвяше храна за работа и имаше план какво ще закусва

    READ MORE
  • Спомняте ли си първия път, когато детето Ви се разболя? А първия път, когато още като бебе се изтърколи от дивана/леглото и Вие притеснено оглеждахте крехкото му телце и нервно набирахте номера на педиатъра? А този, в който падна и удари крачето си и чухте изплашено да казва: „Мамо, боли, помогни ми.”. Сигурна съм, че със свито сърце и изпълнени с умиление очи ще отговорите: „Да, спомням си!”. И да, родителството е изпълнено с подобни моменти на тревога, страх, паника, безпокойство, несигурност. Но още по-хубавото е, че миговете на щастие, благодарност, радост, удовлетвореност, признателност са много, много повече.

                   Когато за първи път станах родител и ръцете ми поеха малкото  и беззащитно телце на Йоан, частично осъзнах каква отговорност съм поела. Казвам частично, защото от онзи ден нататък ежедневно надграждам мисълта за отговорността, грижата, търпението,

    READ MORE
  • Уртикария или копривна треска. Позната ли Ви е? Преди 2 години за първи път се срещнах с понятието и бе свързано с една алергична реакция от непозната за Йоан до онзи момент храна. Треската се появи през нощта и премина за няколко часа с леки, сърбящи и зачервени обриви основно в областта на корема и гръбчето му, и много бързо след като дадохме противоалергичен сироп сърбежа се успокои и останаха само следи и леки пощипвания, които до сутринта напълно изчезнаха.

    Няколко години след тази случка за втори път се срещнах с уртикарията, но потърпевш от треската бе Явор и ситуацията далеч не съвпадна с вече познатата ми и позабравена история.

    Всичко се разви след една щура водна игра на момчетата в двора ни. Децата истински се забавляваха и след час пръскане с водни помпи ги прибрах за обяд и почивка. Дотук добре, и те доволни и аз щастлива, че ще имам малко време за работа. Водата и слънцето ги бяха уморили и заспаха още на средата на приказката, но 40 минути

    READ MORE
Copyright 2017, Diane. All Right Reserved.
https://www.instagram.com/mariaspahieva/