Започвам с няколко думи, които са част от интервюто ми за проекта #животът на мама с автор Хриси от блога Petite Mod, но именно споменът от преди година ми помогна да се обърна отново към себе си и да направя няколко крачки, които ме върнаха към “изгубената Мария”.
“Миналата зима ми беше най-трудно. Йоан беше малък, студът и снега бяха сковали всичко, контактите ми с външния свят бяха ограничени, с дни разходката ни бе концентрирана единствено в „двора“ на блока. Един ден просто рухнах и плаках от безсилие. Радвам се, че в този момент Кирил бе до мен и ми помогна бързо да изляза от обхваналата ме меланхолия и тъга.”
Това определено бе труден период от живота ми не само като майка, а и като жена. Замислих се колко много съм се променила след раждането на Йоан. Колко съм пораснала след неговата поява и същевременно с това как съм забравила за себе си, за нещата, които съм харесвала и правила преди да стана родител, и които по един или друг начин ми липсват сега. Спомних си колко отдадена на работата и професията си бях, как на моменти прекарвах дори почивните си дни в офиса и независимо от умората се чувствах удовлетворена, от това което правя. Вглеждайки се назад в миналото си открих, че съм забравила за “себе си”, за любовта и грижата, която полагах към мен самата. Казах си: “Ако аз съм уморена, без тонус и настроени, без желание за активности то това несъмнено ще се отрази върху взаимоотношенията ми с околните, ще рефлектира върху грижите ми за Йоан, ще попречи на връзката ми с партньора ми.” Обещах си да опитам и направих няколко малки крачки, които днес са част от ежедневието ми и ме карат да се чувствам активна, дейна, ангажирана, отговорна, не към някой друг, а към самата #мен.
Ако и вие сте изпадали в подобна ситуация ви съветвам да опитате нещо различно, нетипично за вас, каращо ви да излезете от зоната на комфорт, но пораждащо нови трепети и вълнения. А ето и моите малки крачки по пътя към себе си.
- 1. Ставайте по-рано.
- Реших, че ще променя сутрешната си рутина и няма да се събуждам заедно с Йоан. Ставам около 90 мин. по-рано от него, време което ми е напълно достатъчно на спокойствие да направя сутрешния си тоалет, да изпия чаша ароматно кафе или чай, да разгледам някое списание, да почета интересна книга или просто да си мързелувам на дивана в хола с чаша ободряваща напитка в ръка. Тишината у дома ми действа много тонизиращо, преди си пусках лека музика за фон, докато сега и това не правя, защото тишината ме зарежда. Замислете се колко негативни емоции може да ви спести постоянното бързане, мислите за закъснение и липсата на достатъчно време за да планувате ангажиментите си. Да със сигурност ранното ставане не е по вкуса на голяма част от вас и подремването в топлите завивки за още “10 минути” е голямо изкушение, но опитайте и оценете ползите от тази промяна.
- 2. Обяд или разходка сама.
- Това е едно от нещата, които обичам да правя в делничните дни. Казвам делнични, защото уикендите са за семейството, тогава сме всички заедно – закусваме, излежаваме се до късно в леглото, разхождаме се, лудуваме. През повечето делнични дни в обедните часове Кирил се прибира у дома, което ми позволява да отделя време за себе си – обикновено се разхождам в парка или сядам да обядвам в някое уютно заведение в близост до вкъщи. Правех подобни самотни обяди и разходки преди да изляза в майчинство и категорично мога да кажа, че ми действаха доста положително и мотивиращо. В студентските си години гледах с неразбиране и с лека насмешка на хората пиещи кафе сами. Намирах ги доста далечни от мен и представата ми за приятно прекарване на свободното време, докато сега те са мои “съмишленици”, естествена част от градския пейзаж и натовареното ежедневие на всеки един от нас.
- 3. Отделете време за нещата, които харесвате.
- Отделете време за нещата, които харесвате, които правите със желание и ентусиазъм, и които ви зареждат. За мен това е блогът и всичко свързано с него. Това е времето, което кара съзнанието ми да се развихри, плановете и мечтите да затанцуват върху белия лист, а желанието за прогрес се превръща в движеща сила. Повярвайте ми дори и да отделяте само 30 мин. на ден, за това което харесвате, което ви вълнува и въвлича в приключение е достатъчно за да се освежите и да рестартирате.
- 4.Срещи с приятелки.
- Какво по-тонизиращо и приятно преживяване от това да прекарате няколко часа в компанията на приятелките си. Може да си изберете ден от месеца, в който задължително да се виждане с любимите ви момичета. Излизането от рутината, приятните разговори с чаша вино в ръка и срещите със скъпи на сърцето ви хора, с които освен вълнуващи спомени ви събират и сходни интереси може много да допринесат на вашата жизненост, креативност и себеизява. Често подобни срещи могат да ви помогнат да погледнете конкретен проблем и въпрос от друга гледна точка, да ви дадат необходимата доза мотивация, да ви подтикнат към действие. Именно подобна среща преди години ми даде куража да създам “Скрина на баба”, момичета благодаря ви, обичам ви!
- 5. Направете нещо различно.
- Живеем във време отворено за всякакви предизвикателства, идеи и предложения за нещо различно и нетипично-просто бъдете смели и опитайте. Запишете се на курс по сладкарство или бариста. Скочете с парашут, включете се в преход до някое забележително кътче на света – Ел Камино де Сантяго (Пътят на Яков) е добър вариант, но май е за напреднали планинари 😉 . За себе си съм планувала съвсем скоро да се запиша на курс по сладкарство – никога не съм се справяла добре с приготвянето на сладки изкушения, но страстта ми към шоколада ме предизвиква да опитам и това 🙂
Надявам се да съм ви била полезна, да съм ви помогнала да се вгледате в себе си и да послушате сърцето си.
Желая ви щастие,
Мария ♥ ♥ ♥
