Все по-често попадам на публикации, снимки и коментари за това колко велика е една или друга страна. Колко красиви градове има, каква история носи със себе си, колко е вкусна националната ѝ кухня, колко гостоприемен е народа ѝ. Да, най-вероятно думите са откровени, а емоциите напълно естествени, но се питам кога ще бъдем така силно пленени от българската кухня, от живописната ни природа, от изпълнените с дух на патриотизъм родни села, в които живее жената от Вазовите стихотворения, майката от Ботевите творби, родолюбецът от текстовете на Захари Стоянов. Да обичаш страната си, да уважаваш миналото си, да говориш с гордост за качествата на народа си, ето това е достойно за уважение!
Преди броени дни с Кирил посетихме Копривщица и останах пленена от магията и духа на това място. За пореден път бях горда от славното ни минало, от необятните природни красоти, от националното ни богатство. Тук ядох едни от най-хубавите разядки с цедено кисело мляко, чесън, червена чушка, краве сирене и пипер, опитах невероятна кавърма, а шопската салата носеше вкуса на градинските розови домати, краставици и чушки.
Копривщица, магия си! Копривщица, история си! Копривщица, любов си! Пленяваш и докосваш с най-малкото камъче от калдъръмените ти улички, по които са минавали славните български войводи!
Родом от Копривщица са едни от най-големите патриоти, родолюбци, революционери на България, делото на които ще остане завинаги в историята ни! Поклон!
“Моята цел е постигната вече! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее!” – Георги Бенковски
“Не ме е надарил господ с ония преимущества, които трябва да притежава всеки един търговец. Главното е, че аз трябваше да лъжа направо и наляво, та тогава да сполуча в търговските предприятия; трябваше да правя ниски теманета на турците, да изядам правото на другите и пр. неща, които моята душа не можеше да приеме по никакъв начин.” – Георги Бенковски
„Обичам те, мое мило отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори! Обичам те, мой мили краю! Обичам те от всичката си душа и сърце, ако ти и да си обречен на тежки страдания и неволи! Всичко, що е останало в моята осиротяла душа добро и свято – всичко е твое!” – Любен Каравелов
“Един човек, който не обича родно място и не пази скъпи спомени за него – той е изгубен човек“ – Димчо Дебелянов
“Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!… Ако вие, братия, сте били истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище.“- Тодор Каблешков
Един от знаменитите копривщенци, наричан от съгражданите си “Благодетеля“ завещава на родното си място цялото си богатство. В завещанието си той пише: „Съгласно законите на любимото ми Отечество – България, установявам за мой универсален заветник, родния ми град Копривщица”. – Ненчо Палавеев
Желая Ви щастие,
Мария
