Някъде из Стара планина, където вековните гори пазят тайните на хайдушките дружини и символите на българщината. Там където сутрин се будиш не от шума на автомобилите, а от бумтенето на реката. Там където ухае на бабината баница, хапваш до насита домашно приготвен качамак, пиеш греяна ракия и разговаряш без притеснение и излишна суета с домакините. Там където връзката с природата не е забравена, а миналото е романтично преплетено с настоящето. Така бих описала вила Вербена и времето прекарано в района на Априлци.
Бях харесала мястото още през есента на миналата година, но тъй като тогава търсехме самостоятелна къща за гости за повече от едно семейство оставих Вербена за някое бъдещо пътуваме само за нас четиримата. И времето дойде, точно тогава когато най-много имахме нужда от почивка и уединение.
Голяма част от пътя ни до вилата, както и не малка част от времето там бе съпътствано с дъжд, дъжд и пак дъжд, но независимо от метеорологичните условия моментите прекарани на това живописно място оставиха усещането за спокойствие, уют, топлина, хармония, грижа и внимание. Всеки миг, в който не валеше бяхме навън, децата безгрижно тичаха из дора, събираха охлюви, играеха с 4-те котки на донакините, пиеха домашен сок от бъз, прикючеснстваха в района около къщата, а ние с Кирил блажено си почивахме, въпреки грижите за тях. На такива места човек си отмаря добре, дори и само за два дни.
Изключвайки красивата местност, старинната архитектура и завладяващата тишина и спокойствие на мястото (построено е около 1898г.), към които човек не може да остане безразличен бяхме приятно изненадани и от домакините, които са изключително гостоприемно, усмихнато и добронамерно семейство, което се грижи и за приготвянето на храната на гостите на Вербена. Менюто е съставено изцяло от традиционни български ястия, които буквално се приготвяха пред очите ни и всичко бе много, много вкусно. Не ми се иска да пропусна и факта, че голяма част от продуктите са от местни производители, което вярвам прави и храната така апетитна.
Бяхме настанени в апартамента на вилата, който е просторен и чист, но тъй като е разположен на таванската част от къщата не разполага с тераса и големи прозорци, които пък бяха само на няколко крачки от нас, а гледките към планината и шума на Зла река компенсираха липсата им.
Когато търсех мнения за вилата, често попадах на думите “хубаво е, но част от пътя до там е много лош”, така че тръгвайки към Априлци бяхме подготвени за дупки, черен и тесен планински път. И да последните 10 мин. до вилата са точно такива, но именно те според мен дават усещането за откъсване от света, спокойствие и тишина, които те завладяват мигновено.
Бяхме си набелязали и няколко варианта за разходка в района, но предвид времето отложихме посещението им. Ако пък на вас Ви предстои пътуване в близост до Априлци може да се разходите и посетите :
- Екопътеки “Видимско пръскало” и “Кръстът”.
- Резерват “Северен Джендем” и пещера “Водните дупки”.
- Град Априлци и един от символите му манастирът “Св. Георги Победоносец”, който е построен в памет на жертвите на Априлското въстание.
- Архитектурен резерват Старо Стефаново където се съхраняват над 100 паметника на културата от началото и средата на 19-ти век.
Щастлива съм, че все по-често откривам места в България, които носят усещането за уединение, спокойствие и близост до природата и родното. Бяха вълшебни дни и знам, че ще се върнем отново.
