Изминалата година ми показа, че високите очаквания към другите и мен както и честото бързане да свърша всичко планирано за деня ми вземат твърде много енергия и време от това да се наслаждавам на малките и наглед простички моменти в живота. Не искам да си спомням последните месеци на 2021-ва когато се чувствах в тих конфликт със себе си. Често се обвинявах, че не съм достатъчно добра в нещата, с които се заемах, че съм твърде плаха и нерешителна. Че мотивацията ми лъкатуши в двете крайности на силна решителност и бърз отказ от действие, само защото съм срещнала трудности пред себе си. Тялото ми бе напрегнато, себеоценката ми ниска, увереността тотално отсъстваше. Избягвах да говоря за трудностите си и ежедневно се критикувах, криейки страхове и разочарования. Бягах от възможността да застана пред мен самата и да си кажа : “Мария, погледни навътре и се приеми с всичките си силни и слаби страни.”
Годината започна с решението ми отново да полагам грижи за вътрешния си комфорт и баланс. И познавайки взискателността си, високите цели, които си поставя и критичността към себе си реших крачките към това себеобичане да бъдат малки, простички и наглед елементарни. Такива, които често се “заблуждаваме”, че правим, но реално тръгвайки да ги изпълнявам целенасочено осъзнаваме, че час от тях са пренебрегвани с думите “нямам време”, “бързам за…”, “уморена съм” и пр.
Започнах с малки стъпки, които осъзнато прилагам вече повече от месец и усещам как ставам по-уверена, по-вярваща и заслужаваща, всичко което имам и ми се случва в живота.
Първата промяна, която предприех бе да включа спорта в ежедневието си. През януари направих 2 йога предизвикателства, които ми помогнаха да събудя тялото си и да го подготвя за по-интензивни и динамични упражнения. Практиките бяха на Boho Beautiful Yoga, неведнъж съм споделяла, че харесвам упражненията, които Juliana Spicoluk показва. Допада ми начина, по който обяснява, винаги обръща внимание над това как правилно да се направи конкрето упражнение, дава варианти за изпълнението му в зависимост от това колко човек е напреднал в йогата и не забравя да насочи вниманието върху тялото ни и как да не го натоварваме прекомерно.
Февруари започна с фокус към по-динамичните упражнения, като в някой от дните отново включвам йога практика. Избрала съм тренировките на Heather Robertson. Спрях се на нея, защото ми допада балансираността и премереността ѝ. Тренировките ѝ винаги започват с кратко представяне на предстоящите упражнения, продължават с лека загряваща фаза, следвана от същинската динамична тренировъчна част, а завървършека е разпускащ и приятен. Има дни, в които избирам и тренировките на Pamela Reif, но на моменти поведението ѝ ми идва твърде лековато и фриволно, което повече ме напряга отколкото да ме стимулира.
Без социални медии.
Наложих си деня ми да започва без социални медии. Протягам ръка към телефона за да изключа алармата и след това го оставям минимум за час, и се чувствам добре. Харесвам социалните медии, в част от тях откривам много полезни срещи, разговори, запознанства, но определено забелязвам и позитивите на това сутрин тялото и съзнанието ми да се събуждат бавно, без присъствието на бързо сменящи се цветни и на моменти музикални елементи. В началото ми бе трудно, но както се казва “Апетитът идва с яденето.”. Сега ми е добре, нахранена съм с тишина, ароматно кафе и красиви изгрев моменти.
През деня също се старая да си правя дигитален детокс и забелязах, че когато тези разсейващи елементи не са около мен обръщам повече внимание на случващото се и имам осъзнат контрол, кът това към което искам да насоча вниманието си. А за да бъда по-разумна в използването на смарт устройствата си съм:
- Изключила известията на голяма част от приложенията в телефона си.
- На основния екран на телефона си съм оставила само апликации, които използвам ежедневно и то повече от един път в деня – мобилно плащане, e-mail, камера, календар, spotify.
Подарявам си време навън.
Това е нещото, което осъзнато правя от почти 5 години и винаги ми действа изключително ободряващо и тонизиращо. Не се влияя от метеорологичните условия, изпълнявам го всеки ден независимо дали вали дъжд или сняг, дали е твърде студено или топло. Единствено ме спира мъглата, която силно дразни гърлото ми. Първоначало виждах в движението възможност да освежа мислите си, да подобря кръвообращението си и да получа нужната доза чист въздух. Впоследствие осъзнах, че разходките ми помагат да се фокусирам по-добре, позволяват ми да се дистанцирам от конкретна ситуация и да я погледна отстрани, като анализирам по-добре мислите си и не попадам в техен плен.
Насладата от малките жестове към себе си.
В момента се уча на постоянство в това да се наслаждавам на обяда си, без да го пренебрегвам и винаги да е приготвен и поднесен със старание и уважение към храната и мен. Преди много често се хранех на крак и в движение, вършейки още сто неща, а в бързината да направя всичко необходимо все някъде нещо не се получаваше. Сега знам, че света няма да спре ако аз си взема моите 15 мин. спокоен обяд, и да понякога докато хапвам, преглеждам и някоя работна задача, но съм изпълнила основната си цел – внимание към храната и мен.
Останалите малки ежедневни практики за себеобичане оставям в този чеклист, който ако решите, че имате нужда от промяна може да използвате. Ще се радвам идеите да ви помогнат да изградите малки, но важни навици за грижа към физическата и менталната ви стабилност.
И не забравяй “Бъди добра към себе си!”
