Винаги съм харесвала идеята и практиката за водене на дневник, но никога не съм била последователна в това да се придържам към нея в дългосрочен план. Започвам, спирам за кратко, след което отново продължавам. После с причина или без спирам за по-дълъг период от време със записването на мисли, идеи, истории, чувства. Може би това е ситуация, в която се преоткриват и част от вас, но като всеки човек със семейство, кариера, ежедневни отговорности намирането на време за практика от подобен тип не е лесно. Нали?
Но дойде момент в живота ми, в които поглеждайки назад открих как във времето вписването на емоциите и размислите ми на лист хартия ми е помогнало да се почувствам по-добре. Това бе и основната причина да предприема 31 дневното лично предизвикателство на водене на дневник. Нарекох го “Благодарна за…”, защото силно вярвам, че в живота ни има много неща, които ни дават повод да се чувстваме щастливи, благодарни, удовлетворени. А дневникът, той е истинско спасение за мен – позволява ми да забавя темпото, истински да усетя какво преживявам и тихо да разгледаме дадена ситуация през погледа на страничен наблюдател.
В началото предизвикателството бе лесно, защото се носех на вълните на еуфорията, след което изпаднах в ситуация, в която си казвах: “дали днес да не пропусна?”. Но успях да бъда постоянна и всеки ден предизвиквах себе си с желанието си да видя дали мога да се справя. За финал се поздравих с думите: “Справих се, хареса ми”. Усетих се по-близо до себе си, което бе още един ясен сигнал, че постоянството винаги води до положителни резултати.
През всички 30+ дни си повтарях, че няма нужда от дълги писания и часове пред белия лист, а от думи разкриващи емоциите ми. Времето не бе облечено в рамки и нормативи. Имаше дни, в които отделях не повече от 3-4 мин. в писне и други, в които 20 – 30 мин. минаваха недоловимо. Това бе моето време за размисли и емоции, след което излизах по-спокойна, осъзната, благодарна. И така, неусетно март премина. Започна април, а аз дори не се замислям да спра да практикувам писането.
Ако и ти харесваш идеята, но все откриваш причини, които те демотивират да пишеш последвай кратките ми съвети. Те ще ти помогнат да изградиш нов положителен навик, който в бъдеще да практикуваш. Запомни, че не отнема много време, не изглежда по определен начин, но те кара да се чувстваш различно!
Ето и опорните ми точки, които следвах при изграждането на тази рутина, с която по-лесно преработвам емоции, чувства и ситуации от ежедневието си.
Избор на време, в което да пиша.
Практикувам писане вечер, преди сън. Когато децата са заспали, прекарали сме време с Кирил и съм свършила всички домакински дейности. Писането преди сън ми помага да се отпусна. Да успокоя съзнанието си и да се върна назад към изминалия ден, спомняйки си всичко това, което е оставило следа в мен.
Не си поставяй ограничения.
Когато започнах да си водя дневник си повтарях, че няма значение колко време ще му отделям, важното е това време да е осъзнато и пълноценно.
Пригответе си лист хартия и химикал.
Като за начало дори не е необходимо да пишете в тефтер, бял лист и химикал са напълно достатъчни.
Ежедневно си припомняй за писането.
Докато изградите рутина си направете аларма и се подканяйте за писане с нея. А след като приключите с писането за деня помислете с какво ти помогна то днес.
Какво те зареди с положителни емоции? Какво ти подейства негативно? Научи ли нещо ново за себе си?
Отговорите на тези въпроси ще ви помогнат да насочите мислите си в конкретни теми и ще ви бъде по-лесно да започнете да пишете.
Благодарна за…
Завършвайте дневната си доза писане с думи на благодарност, които винаги насочат енергията ни към всички малки, но значими неща в живота, които често пренебрегваме.
Ден след края на предизвикателството реших да прочета написаното за изминалите тридесет и един дни и думата, която определя най-ясно преживените емоции е пробуждане. Открих сигнали, които ясно ми показаха, къде по-осъзнато трябва да насоча усилията си за да преработя конкретна емоция. Връзки, на които да обърна внимание. Умения, които да развия.
Ако темата за воденето на дневник често се прокрадва и в твоето съзнание не я пренебрегвай, опитай!
