В началото на годината си поставих няколко лични предизвикателства, които да следвам през 2024г. Едно от тях бе да превърна четенето на художествена литература в приоритет. А малката цел, която си заложих е за 12 месеца да прочета минимум 12 книги. Последните години чета много, но в по-голямата си степен тематиката на книгите обхваща детското развитие, професионалното и личностното израстване, менталното здраве. А през 2024 искам да променя фокуса. Първата стъпка е направена, а в графа художествена литература добавям “Симон” на Нарине Абгарян. Това е втората книга, която чета от арменската авторка и съм очарована от умението ѝ с лекота да пренася читателя в един прекрасен, меланхоличен и жизнеутвърждаващ свят. Не умея да пиша резюме на книга, нямам и увереността да го направя, но за “Симон” бих споделила следното:
Това е книга за отхвърлянето и приемането. За жаждата да бъдеш обичан. За отчаянието. За страданието и спасението. За загубите, които си неспособен да контролираш. Накратко “Симон” ми стопли душата!
“…Съвпадаха си като детайли на безупречно конструиран механизъм. Там, където тя издишаше, той вдишваше, където на нея и беше горещо, той трепереше от студ. Съсъществуването беше единственото възможно за тях състояние, поотделно им се струваше, че се задушават…”
Съвсем спонтанно реших освен себе си в книжното предизвикателство да включа и момчетата, и заедно с тях да прочетем 12 детски романа подходящи за възрастта им. И въпреки, че бе януари започнахме тяхното книжно предизвикателство с книжка, която не успяхме да прочетем през декември. Разгърнахме “Коледозарър” и останахме пленени от историята в нея. Забавна, вълнуваща, изпълнена с приключения и неочаквани обрати. Книгата ни завладя, а на мен като родител ми допадна деликатността, с която Том Флетчър акцентира върху теми свързани със: загубата на родител, раздялата, детето с увреждане. Препоръчвам я и на вас!
“…А вярата е най-силната магия, която съществува. Вярата е единствената магия, която превръща напълно невъзможното в абсолютно възможно и несъмнено непостижимото в определено постижимо! И от всички видове вяра тази на децата е най-невероятно неудържимата…”
Вярвам, че “Коледозавър” даде несравним старт на нашите новогодишни литературни приключения! Продължаваме напред 🙂 .
А вие не губете време и се вкючете с нас в предизвикателството.
