Има книги, които сами “идват” при теб. Протягаш ръка към тях бързо, спонтанно, с необяснимо любопитство и желание да се потопиш в историята им. Така усетих срещата си с “Петдесет думи за дъжд” на Аша Леми. Интересното е, че това бе първата ми книга за Япония, а повярвайте ми в библиотеката ни има много с такава тематика. Не заради мен, а заради Кирил, който има специално отношение към Страната на изгряващото слънце, към нейните традиции, вярвания, култура. Аз открехна вратата към Япония сега и останах изненадана от мистерията, която носи със себе си.
“Петдесет думи за дъжд”
Бих определила “Петдесет думи за дъжд” като книга за наказанието и изкуплението на греха. Още с разгръщането на първите страници се откриват характерни японски културни признаци като: достойнство, мълчание, послушание, подчинение, чест. Смятам, че Аша Леми изключително увлекателено, динамично и задълбочено успява да разглежда теми свързани с: расата, предаността към семейството, приятелството, любовта. Разказът толкова силно те обгръща, че истински се вплиташ в него и преживяваш страданията, вълненията, болките на героите. А на финала се случва рязък обрат в събитията, който за мен бе изненадващ, необясним и разочароващ. Дори искрено се ядосах на Норико и решенията, които взе! И въпреки, че този край бе разочарование за мен тази книга дълбоко ме развълнува и ще остави следа в мен.
“- Окасан – беше попитала тя, сочейки към небето отвъд затворения прозорец. Какви са тези тези неща в небето?
– Това са звезди, Норико. Хилядите очи на Бога.
Да, майко – помисли си сега тя, докато държеше студените ръце на Миюки в своите. – Хилядите очи на Бога, които ни гледат накъде отиваме. Но Бог е сляп за мен. Колкото и звезди да постави в небето, Той никога няма да ме види…”
Книжното ни предизвикателство с децата отново бе с фокус български автор. Спряхме се на “Ние врабчетата” на Йордан Радичков. Изборът бе изцяло на Явор и за разлика от брат си, който на моменти губеше интерес към историите, той се забавляваше на всяка една страница от книжката. Лично аз съм със смесени чувства към “Ние врабчетата” и смятам, че е трудна за разбиране особено за по-малки деца. Но момчетата ясно открояваха моментите на поука и забава в нея.
“Да крачиш пешком по света, като си подсвиркваш небрежно с уста — мигар може да има нещо по-красиво от това!”
