Скрина на Баба

В началото на изминалата година си поставих книжно предизвикателство – 12 книги за 12 месеца. Изпълних го, а най-хубавото е, че децата също се включиха в него и в читателските им дневници вписахме техните нови 12 романа.

За някой от книгите споделях в отделни блог публикации, но по-голямата част от тях останаха “скрити” до днес. Не заради тайната, а заради хаотичното ми присъствие в социалните мрежи и блога през част от годината. Няма да изпадам в подробности. Преминавам през труден емоционален период. Събирам частите на едно скърбящо сърце. Опитвам се да гледам напред. Да открия слънцето, но все още съм в мрак…

Да си призная за тази публикация също изпитвах колебания, но това е моят виртуален дневник, в който вписвам щрихи от живота, а този малък книжен успех вярвам, трябва да остави своята след тук.

Не знам дали тази публикация ще достигне до някой, без да я анонсирам в социалните мрежи. Но в момента те са място, в което не откривам себе си. А блогът е спасителен пристан, където искам да оставя малкото ми останало желание за писане и споделеност…Оставам с надеждата, че има хора, които ще ме потърсят и тук.

Искаше ми се този пост да бъде изпълнен с ентусиазъм, празнично настроение и нестихващо нетърпение за Коледа! Искаше ми се и тази Коледа да бъде пълна и споделена с най-обичаните ми хора, но уви. Други са били плановете на съдбата…

А тези 5 коледни филма успяха поне за малко да ме откъснат от действителността и заедно с момчетата да се потопим в няколко часа на магия и усмивки.

Книгите, които отбелязваме в читателските си дневници за изминалите два месеца са: “Три етажа”, “Absolvo te”, “Стопанката на господ”, “Тошко Африкански”, “Детективи с машина на времето: Тайнственият отмъстител” и “Детективи с машина на времето: Магическият елексир”.

“Три етажа”

Това бе първата ми среща с творчеството на Ешкол Нево и останах очарована от лекотата, с която пише и завладява читателите. В “Три етажа” са засегнати теми общовалидни за всеки човек, независимо на коя точка от земното кълбо се намира. Семейство, любов, приятелство, родителство, доверие или липсата на такова, страхове и преодоляването им. Това което много ми допадна бе възможността читателят сам да разгърне фантазията си и да затвори последните страници на всеки разказ от книгата, както той си ги представя.

Ям сладко откакто се помня. Обожавам шоколад и всички десерти, в които той присъства. А кексовете са единствените печива, към които никога не съм проявявала интерес. За мен те са скучен сладък хляб, с които никога не бих се изкушила. Но това е друга тема, която няма нужда да коментирам днес 🙂 .

За първи път направих 31 дни без бяла рафинирана захар през май 2023г. и бях изключително доволна, от всичко което се случи по време на неговото изпълнение. Този май реших да опитам отново и да превърна предизвикателството в една нова посока, по-която да вървя. Не си давам гръмки обещания, следвам нуждите на тялото си и се вслушвам в сигналите, които то ми дава.

Давам си сметка, че да се ​​науча да живея без бяла захар – или поне да се науча да живея с ограничен прием от нея е цел, която е трудна, но не и непосилна. Особено когато началото е поставено и първите крачки по пътя вече са факт.

Започнах април във ваканционно настроение и това бе причината да избера леко четиво за семейната ни почивка. Първите дни на месеца четох Чудомир, забавлявах се с хумористичните му разкази, с пъстрите му и колоритни герои. А веднага след прибирането ни в София поех в ръцете си един роман за границите. За тайните и правилата. За родителството и силата на семейството. За прегрешенията, които носим със себе си и цената, която плащаме за тях. “Почти нормално семейство” на Матиас Едварсон ме накара да се замисля над всичко изброено по-горе. А се надявам с цитатите от книгата да ви накарам да потърсите романа или да обърнете внимание върху думите на Едварсон.

“Хората са готови да загърбят всякаква етика и морал, за да предпазят семейството си. И най-твърдите принципи лесно стават на пух и прах, когато трябва да защитиш детето си.”

“Любовта към децата ни се подчинява на

Има книги, които сами “идват” при теб. Протягаш ръка към тях бързо, спонтанно, с необяснимо любопитство и желание да се потопиш в историята им. Така усетих срещата си с “Петдесет думи за дъжд” на Аша Леми. Интересното е, че това бе първата ми книга за Япония, а повярвайте ми в библиотеката ни има много с такава тематика. Не заради мен, а заради Кирил, който има специално отношение към Страната на изгряващото слънце, към нейните традиции, вярвания, култура. Аз открехна вратата към Япония сега и останах изненадана от мистерията, която носи със себе си.

“Петдесет думи за дъжд”

Бих определила “Петдесет думи за дъжд” като книга за наказанието и изкуплението на греха. Още с разгръщането на първите страници се откриват характерни японски културни признаци като: достойнство, мълчание, послушание, подчинение, чест. Смятам, че Аша Леми изключително увлекателено, динамично и задълбочено