Скрина на Баба

В живота си съм спазвала много хранителни режими, хранила съм се с високовъглехидратна храна, практикувала съм методите на Дюкан,  изпробвала съм 12 дневната детокс диета и какво ли още не. С всяка от тях съм намалявала теглото си, но всичко е било временно и никога тези режими не са довеждали до по-дълга промяна на хранителните ми навици.

В началото на 2019г. Кирил ми разказа за Intermittent Fasting т.нар. периодично гладуване. Intermittent fasting не е диета, а по-скоро начин на хранене, при който не се забранява категорично конкретна храна или хранителна група. Фастингът е метод, който позволява на организма да почине след часовете на хранене, т.нар. прозорец на гладуване. Това е периода от денонощието когато не се консумира нищо друго освен: вода, чай, кафе. Най-хубавото на фастинга е, че времето за почивка от храна включва и вечерния сън, което доста улеснява хората, които прилагат този режим.

Факторите, които още в началото ми направиха

Откакто имам деца студеното време и посещението на градина автоматично се превърнаха в синоним на настинки и вируси. С времето свикнах с мисълта, че момчетата ще се разболяват и започнах да приемам, че боледуването при децата е нещо неизбежно, което съпътства тяхното израстване и изграждане на имунитет. А хубавото е, че има много неща, които можем да направим за да намалим болничните дни и евентуалните усложнения, които те могат да доведат след себе си.

Ето и нашите 5 семейни  “тайни” за здрави деца през зимата:

Питателна храна

Аз съм от хората, които вярват в знаците, които ни изпраща Вселената и поради тази причина винаги се опитвам да изпращам положителни сигнали към нея!

Преди няколко седмици, момчетата се разболяха, всичко мина много бързо и безпроблемно, но при Явор се появи мъчителна кашлица, която като майка много ме притесни. Прегледите не показаха нищо обезпокоително и по препоръка на педиатърката в лечението включихме единствено сироп за суха кашлица. Прибрахме се спокойни, че всичко с малкия човек е наред и седнах да изпия чаша кафе и да погледам „Палитра от вкусове” с Маскут Ашкар. Харесвам рецептите на Маскут, защото в тях той използва много познати за нашите географски ширини продукти, които мога да намеря в по-голямата част от хранителните магазини, рецептите са лесни и в повечето случаи отговарят на предпочитанията на цялото семейство. Точно в този ден предаването бе с фокус ястия и напитки с ябълки, изгледах го с интерес, а чаят с греховния плод, канела,

Стаята на момчетата е едно от любимите ми места у дома. В нея винаги е весело, цари смях, игрите са непрестанни, а хаосът тържествува, и този път това ми харесва. При обзавеждането ѝ се ръководехме от желанието ни да създадем едно местенце, което да e достатъчно просторно за игра, и същевременно с това да носи уют и пъстрота. В стаята на децата няма много мебели, основно сме заложили на малки акценти, които заедно създават усещането за завършеност и хармоничност.

Йоан и Явор са във възраст, в която все още бебешките им креватчета са им достатъчно удобни за сън и поради тази причина решихме да не купуваме нови и единственото, което направихме е да замени по една от решетките с дървена летва. По този начин момчетата могат без наша помощ да стават от леглата и да бъдат самостоятелни, а за по-голяма безопасност към плоскостта поставихме парапет за легло, който предпазва бандитите от паднат докато спят.

Летвите за креватчетата и боята за

Мама е страхотна домакиня, ежедневно уча от нея за всичко свързано с дома, грижите за семейството, подготовката на храната, правенето на зимнина, поддържането на градината. Да, случва се да имаме различно мнение и приоритетите ни свързани със семейството, дома, възпитанието на децата да не съвпадат, но дори и тогава успяваме да намерим общ език.

Мама е традиционалист в кухнята, тя рядко приготвя храна различна от нашите географски ширини, използва характерни продукти и подправки, не експериментира, което може би се дължи и на факта, че баща ми не е почитател на чуждата кухня. Няма да го видите да похапва спагети, скариди, суши, но пък обожава боб чорба – аз също 🙂

С децата прекарахме летните месеци при родителите ми. Тук те тичат и играя свободно, радват се на възможността да ходят боси в мократа трева, да похапват плодове и зеленчуци буквално откъснати 5 мин. преди консумация, а аз успях да продължа да уча от мама. Записвам си всяка рецепта, която

Обичам лятото. Обичам горещите летни дни. Обичам прохладните летни напитки и времето, което с децата можем да прекараме заедно навън. Боси, облечени леко и небрежно, заливайки се от смях, когато някой от нас се подхлъзне на мократа трева, а всички останали наскачат около него. С момчетата прекарваме топлите месеци от годината при родителите ми. В къщата, в която съм израснала, и която носи спомените на моето детство. Няма нищо по-хубаво от това да гледаш как децата ти тичат свободни в градината, мятат камъчета в реката и безгрижно прекарват дните си.

Харесвам лятото и защото тогава момчетата имат възможност да прекарат повече време с братовчедите си, с които през останалата част от годината се виждат закратко.

Често събираме децата и готвим заедно – показваме им отношението си към храната и колко е важно събирането около трапезата. Йоан вече е на три и все по-осъзнато се интересува какво се случва в кухнята, как се приготвя баницата на

Все по-често попадам на публикации, снимки и коментари за това колко велика е една или друга страна. Колко красиви градове има, каква история носи със себе си, колко е вкусна националната ѝ кухня, колко гостоприемен е народа ѝ.  Да, най-вероятно думите  са откровени, а емоциите напълно естествени, но се питам кога ще бъдем така силно пленени от българската кухня, от живописната ни природа, от изпълнените с дух на патриотизъм родни села, в които живее жената от Вазовите стихотворения, майката от Ботевите творби, родолюбецът от текстовете на Захари Стоянов. Да обичаш страната си, да уважаваш миналото си, да говориш с гордост за качествата на народа си, ето това е достойно за уважение!

Преди броени дни с Кирил посетихме Копривщица и останах пленена от магията и духа на това място. За пореден път бях горда от славното ни минало, от необятните природни красоти, от националното ни богатство. Тук ядох едни от най-хубавите разядки с

Не знам за вас, но откакто станах майка аз тотално промених приоритетите и вижданията си за живота, и често когато нещата не се развиват по обичайния и познат начин изпадам в тих ужас, губя концентрация и правя всичко да изглежда трудно за изпълнение. Eдно от нещата, които научих, и които наблюдавайки се разбрах за себе си е, че денят ми минава така като започне! Ако се събудя в хаос и безпорядък, целият ми ден след това минава под същия знаменател. И за да не изпадам често в ситуации, които да ми причиняват неудобство, сътресения и стрес се опитвам да следвам няколко основни правила, които ми помагат да бъда по-ефективна, подредена и уверена в себе си.

С риск да се повторя (тъй като съм го споменавала и в други блог постове) започвам с най-важното и тонизиращото правило. Събуждай се по-рано!

Обикновено ставам минимум 30 мин. преди децата. Това е времето, в което мога на спокойствие да направя сутрешния си тоалет, да се облека и да изпия чаша

Явор на една! Звучи толкова малко, а всъщност това число събира в себе си толкова много емоции, вълнения, трепети, истории… Тази година ни научи на много, показа ни, че заедно можем всичко и затвърди представите ни за семейство. Истината е, че имахме и трудни моменти, но те са зад гърба ни и с нас остават само красивите спомени от тази великолепна година, в която семейният пъзел бе завършен по най-съвършеният начин.

Решихме да не организираме голямо празненство с много гости и излишна помпозност – нито аз нито Кирил сме фенове на тях, а и смятам, че емоцията от този специален момент е много по-важна от всичко останало. Е, в последствие партита се увеличиха, тортите също, а рождения ден от еднодневен се превърна в 4 дневно семейно весели, но когато баба Пепи се намеси нещата стават повече от хубави и запомнящи се! Мамо, благодарим!

Отпразнувахме първият рожден ден на Явор у дома с най-близките си хора, а малкото човече беше повече от

Четенето е богатство и колкото по-рано започнем да срещаме децата си с необятния свят на книгата толкова по-силна ще направим връзката им с литературата. Ктигата отваря сетиватата ти, учи те да мечтаеш широко и да пътуваш без ограничения. Показва ти вълшебни светове, запознава те с магични същества и ти дава силата с лекота да боравиш с думите.

Започнахме да стрещаме децата с книгите когато те бяха на около 6 – 7 месеца. Първите книжки, с които Йоан и Явор се запознаха са от поредицата на Ил Сунг На – “Агууу”, “Брррр” и “Хррр” на издателство “Рибка”, които за съжаление към днешна дата са изчерпани от тираж. У дома сме големи фенове на “Рибка”, и въпреки че илюстрациите не винаги ми допадат пазаруваме често от тях, защото те представят автори и сюжети различни от популярните за нашите географски ширини.

Утре Явор става на годинка и към момента книжките, които привличат вниманието